Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Достигна могилата и лепкаво започна да се изкачва по нея, впиващо нокти. Зъбите му се приготвиха да изщракат. Съществото скочи нагоре.

Тиан изпищя и се събуди. Беше сънувала кристален кошмар, нещо напълно в реда на нещата след такава пресилена употреба на амплимета.

Тя се изправи. В помещението трепна друго движение, очертано под лъчите на луната. Създанието на Рил.

Ела по-близо.

Тя рязко се извъртя, решила, че някой се е промъкнал зад нея — макар чутото да не приличаше на лиринкски глас. Лабораторията беше празна.

Тиан се приближи до клетката. Съществото бе притиснало муцунка между решетките и не отделяше очи от нея.

По-близо, по-близо!

Занаятчията се вторачи в създанието. То изглеждаше досущ като образите от съня ѝ, само че бе много по-дребно. И освен това изглеждаше… Не можеше да определи думата, но във всеки случай можеше да бъде смъртоносно.

Гладно.

Тя си припомни ориста, сполитаща обречените да бъдат храна плъхове, измъкна къс сушено месо от кофата и предпазливо го протегна. Съществото беше преместило погледа си, но не към парчето месо, а към пръстите ѝ.

Гладно!

Тиан се приближи още повече и докосна муцуната му с месото. Повикът в очите му я омайваше.

Създанието скочи и се блъсна с такава сила в решетките, че клетката със стържене се придвижи напред. Челюстите изщракаха досами пръстите ѝ. Тиан с писък отскочи назад, при което забравеният шлем падна на земята. Шепотът в ума ѝ изчезна. Очите на съществото бяха изгубили повелята си. Насреща си имаше обикновено животно, макар и жестоко.

В устрема си бе успяло да изкриви решетките. Тиан взе по-тежка клетка, постави я около първата и я притисна с парче метал. После излезе. Един лиринкс я съпроводи до стаята ѝ, където тя заключи вратата след себе си и си легна. На три пъти през нощта скачаше сепнато и отиваше да се убеди, че все още е заключено.

Тиан разказа на Рил за случилото се, макар да премълча за влиянието, което то ѝ бе оказало посредством шлема. Не ѝ се искаше той да узнава това — нищо чудно да остане дори още по-доволен от рожбата си.

На следващото утро тя се събуди с течащ нос и толкова възпалено гърло, че не можеше да хапне нищо. Трябваше да си остане в леглото, не можеше да работи.

Три дни по-късно, когато се върна на работа, съществото на Рил бе станало два пъти по-дълго. Сега тялото му бе с големината на домашна котка. Краката му се бяха издължили и изтънили. Бронята му бе започнала да се разделя на сегменти и да се втвърдява. Бе се наложило да бъде преместено в друга, усилена клетка.

— Развива се прекрасно — радваше се Рил, докато Тиан заемаше мястото си. — Ела да видиш.

Тя не помръдна.

— Хайде, Тиан. — Той взе ръката ѝ и задърпа. Младата жена неохотно се приближи, провлачила крак.

Създанието настръхна и впери очи в нея. Започна да съска. Прилепналите назад шипове щръкнаха. Около врата му също изникнаха остри рогови образувания.

Тя рязко спря. Съществото се опитваше да проникне в ума ѝ. Влиянието му се усещаше и без шлема. Ако в този момент Тиан го носеше на главата си, може би нямаше да успее да се противопостави.

Гладно! — чу се шепот в главата ѝ.

Хваналият я за лакътя Рил я подкани да се приближи още. Тиан не се възпротиви — поне докато той беше тук, нямаше да ѝ се случи нищо. Едновременно с последната ѝ крачка съществото скочи към решетките. Клетката, която нямаше дъно, се разклати и щеше да се прекатури, ако Рил не я беше притиснал с юмрука си. Създанието се бе стрелнало към образувалия се отвор, но ударът на лиринкса бе притиснал клетката твърде бързо. Един от шиповете му се оказа прищипан.

Създанието се освободи и започна да търчи из клетката, надавайки пронизителни писъци на ярост. Започна да хапе решетките, при което си строши няколко зъба, после също тъй внезапно приседна, все така загледано в Тиан. Погледът му я накара да се вцепени.

— Голямо лудаче! — Рил весело го докосна по бузата.

Тя тъкмо се оттегляше, когато съществото показа синия си език и изхрачи към нея. Течността попадна върху челото, веждата и левия ѝ клепач и моментално започна да щипе и прогаря.

Тиан извика и се впусна в трескави опити да отстрани противната субстанция от лицето си. Рил реагира моментално, грабна кофа с вода и изля половината ѝ съдържание в лицето на жената. В следващия миг Тиан се озова увиснала с главата надолу, а лиринксът загребваше още вода с шепата си, за да доотмие отровата.