Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Смятам, че им избягахме — заяви Рил вечерта на третия ден.

Тиан се бе облегнала да почине на един загладен от вятъра камък. Досега бяха случили на добро време, само че на хоризонта отскоро се събираха мрачни облаци.

— Добре ще е тази нощ да нощуваме на закрито. Същото важи и за утре вечер.

— Зная едно място. — Лиринксът посочи стръмностенно плато, издигащо се в далечината.

Тя прецени на око приближаващата буря.

— Няма да успеем.

— Няма друго място.

Рил я метна на раменете си и се затича. Тиан вече беше свикнала с този метод на придвижване. Притисна бедра около врата му и се постара да не обръща внимание на разтърсването. Видно беше, че ще изгубят надпреварата с облаците. Така и стана. Още не бяха достигнали подножието на платото, когато започна да вали сняг.

Лиринксът спря в основата на жълтеникава скала, чийто склон се простираше несъзримо нагоре.

— Най-добре да потърсим пещера — предложи Тиан.

Рил я остави на земята и започна да обикаля край подножието на платото, което рязко изникваше от равнината. Неспирният вятър бе вдълбал стръмнините.

— Например тук — високо каза тя, надвиквайки бурята. В момента минаваха край поредица дребни пещери, приличащи на килийките на медена пита, вложена в скалата.

— Зная къде отивам.

Тиан усети леко неспокойство, ала бурята продължаваше да се усилва. Бе принудена да последва Рил. След няколко минути, когато видимостта им бе спаднала до разстоянието, на което би могла да бъде изплюта сливова костилка, лиринксът се вмъкна в кухина, не по-широка от раменете на Тиан. Други цепнатини също разсичаха камъка. Занаятчията се опитваше да запомни пътя, но бързо се обърка, защото всичко тук изглеждаше еднакво. Най-накрая лиринксът се вмъкна в една още по-тясна цепка и спря.

Тук беше спокойно. Снегът валеше вертикално. Рил сграбчи въже, което Тиан до момента не беше забелязала, и го подръпна няколко пъти.

— Качи се на раменете ми.

Тя се подчини, сега разтревожена по-силно. Въжето трепна два пъти. Лиринксът се вкопчи здраво и бе изтеглен. Земята под краката им се изгуби в снежните вихри.

Внезапно въжето спря. Лицето на Рил издаваше напрежение. Възлестите ръце започваха да треперят. Той нервно погледна над себе си. Въжето тръгна нагоре, толкова рязко, че пръстите на лиринкса се хлъзнаха. Рил нададе вик. Тиан едва не се изпусна, но Рил успя да се задържи.

Близо до върха въжето отново спря движението си. Безкрилият лиринкс полагаше големи усилия. Ново потрепване и Тиан видя равна земя: ръба на платото. В този момент някакъв повей ги разлюля. Тъмнокосата жена беше убедена, че ще паднат.

Тя изпищя. Някакъв лиринкс, много по-едър от Рил, го грабна от въжето. Тиан почувства как се изхлузва от раменете му, само че ръката на безкрилия я улови за глезена. Тя за малко не си размаза главата в скалите.

Безкрилият я остави на крака, ала трябваше да я подпре, защото нозете на Тиан се подкосяваха. Трима лиринкси стояха пред тях, двама много по-големи от Рил. И тримата стояха приклекнали, извили ръце, присвили пръсти. По кожата и на тримата синхронизирано блестяха цветове. Ослепителни оттенъци на жълто и червено. Предупредителни цветове.

— Тлррпит миржип? — с агресивен тон рече средният.

— Мирлишмир, плат воззр! — оправда се Рил.

— Склиззипт моксор! Тчхарр!

Лиринксът от лявата страна на Тиан посегна рязко и я хвана за ръцете. Другата му ръка улови краката ѝ и я издигна, за да я разгледа. Или се канеше да ѝ откъсне крайниците, или да ѝ отхапе главата.

— Тламптер риш! — ревна Рил. — Тламптер риш наррл .

Хваналият я лиринкс застина, погледна към двамата си другари, после отново към Рил.

— Риш наррл ? — Хватката му леко отслабна.

Рил посочи към снега, който стихиите разнасяха. Известно време създанията разговаряха помежду си, после един лиринкс остана на място, а останалите двама поведоха безкрилия нанякъде. Тиан все така бе носена.

Последва изключително неприятен преход в студа, който продължи около час и в крайна сметка ги отведе пред извита ледена стена. Вървящият най-отпред лиринкс отвори няколко кожени завеси, висящи последователно, и ги поведе, лазещ, по протежението на някакъв тунел. След отмятането на поредна завеса от кожа те се озоваха в голямо куполообразно помещение — огромно иглу, изработено от замръзнали снежни блокове. Това помещение беше празно. Само на пода се въргаляха няколко кожи. Стените му бяха надупчени с още проходи. Предвождащият лиринкс изчезна в най-левия.