Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тиан ужасено сведе глава. Когато отново събра смелостта да повдигне очи, лиринксът се беше загледал в кръста ѝ. Тя побърза да се увие.

— Ти си зряла женска — каза Рил. — Чифтосвала ли си се?

— Не — неловко отвърна Тиан.

— Значи си узряла съвсем наскоро?

— На двадесет съм. От шест години съм зряла.

Той изглежда изпитваше състрадание.

— И на теб ли не ти позволяват да се чифтосаш?

По някаква причина това я раздразни.

— Аз сама съм решила така! — изстреля тя. — Получавала съм много предложения.

Това не беше истина. Хладното ѝ отношение и пълната отдаденост на работата бяха отблъсквали кандидатите. Пък и във фабриката жените преобладаваха.

— Избрала си да не се чифтосваш? — невярващо каза лиринксът. — Но това е задължително. Всеки узрял трябва да се чифтоса с посочения партньор.

— С човешките жени е различно. Ние можем да се чифтосваме по всяко време. Можем и да избираме да не го правим ! Чаках любимия си шест години. Сега отивам при него.

Клетият Минис. Покрай всички тези проблеми не ѝ бе останало време да мисли за него.

— Обичаите ви ме объркват.

Рил продължаваше да я гледа. Сигурно подробно бе разгледал тялото ѝ, докато тя бе лежала в несвяст.

— Чувствам се толкова…

И Тиан избухна в плач, хлипайки задавено. Просто не можеше да се спре.

Лиринксът я наблюдаваше безстрастно. В един момент сълзите ѝ затихнаха. Тя обърса лице и се сви в кожата, приседнала до огъня.

— Как се наричаше този процес? — попита Рил.

Любопитството му извика неволната ѝ усмивка.

— Плач. Също ридаене, хленчене.

— Тези думи са ми познати. Но какво е предназначението?

— Стана ми тъжно, изпитах срам и страх.

Трябваше да обясни и тези емоции.

— Защо се чувстваш така? — продължаваше да разпитва Рил.

— Защото ти си мъж и си могъл да се възползваш от мен, докато съм лежала в несвяст. Би могъл…

Тази мисъл ѝ се стори непоносима. Тиан трепна, при което един от краищата на кожата се озова в огъня.

Рил скочи, за да я угаси. Младата жена бавно се сви от другата страна на огъня. От гърлото ѝ се отрони неразбираем звук. Буквално се давеше от ужас.

Лиринксът объркано застина.

— Не разбирам. Каква емоция изпитваш сега? Защо си се страхувала? Нямаше да те изям.

— Ти си мъж! — успя да смотолеви Тиан. — И… И…

Не, не можеше да го каже.

Гребенът върху главата на Рил промени цвета си от сивкав в червено-жълт. Без да каже дума, той се отправи към изхода, отметна кожата и се затича надолу.

Тиан го следеше с поглед. Дори не можеше да си помисли за бягство. Мускулите ѝ бяха тъй изтощени, че не би могла да извърви и сто крачки. Тя остави кожата да падне в краката ѝ и огледа тялото си. Цялото бе покрито с драскотини и белези. Сега тя успя да опъне въжето, начупи дрехите си и ги окачи край огъня. После остави ботушите с подметките нагоре и разопакова целия си багаж. Наряза късове мечешко и ги постави върху един горещ камък.

В парче кожа Тиан откри меча мас. Загреба малко и започна да я втрива в ботушите си. Инструментите ѝ бяха започнали да ръждясват. Тя ги почисти и натри и тях с маста. Липсата на щипците я дразнеше.

Месото излъчваше апетитна миризма, от която буквално ѝ потекоха лиги. Младата жена почисти ръце в снега и седна да се нахрани. Това спокойно можеше да бъде обявено за най-вкусното блюдо, което някога бе поглъщала — сочно и ароматно. Тя яде много, сложи още да се пече и загреба сняг с тенджерата си, за да го разтопи.

Натъпкалата се Тиан седеше край огъня и лишаваше косата си от определението за сплъстяване, когато Рил отново изникна. Кимна ѝ, приклекна край огъня и се зае да втрива меча мас върху ръката си, която бе с ожулена кожа.

Тя мълчаливо го наблюдаваше. Всяко негово движение преливаше от едва сдържана енергия. От своя страна Тиан имаше чувството, че някой е преместил съзнанието ѝ в тяло, изградено не от плът, а от умора.

— Извинявай, ако съм те обидила.

Струваше ѝ се, че подобни думи са удачни. Дали той разбираше какво представлява извинението? Дано. Животът на Тиан зависеше от настроението му.

Рил я погледна изпод масивните си вежди. Очите му уловиха лъч светлина, промъкнал се отвъд входа.

— Аз не съм мъж, дребосъче. Аз съм лиринкс, нечифтосал се мъжки ! Ти ме оскърби дълбоко.

Тиан не знаеше какво да каже.

— Мога да съдя за теб единствено по своя вид.

— Ние не можем да се съешаваме без покана. Това е немислимо! — Той остро я погледна. — Нима мъжките човеци си позволяват подобно престъпление?