Леонард Карпентър - Конан Разбойника

На една уличка, близо до главната улица, имаше магазин за платове, който беше разбит през бурната нощ. Щом се развидели, резето на вратата в задната част на опустошената къща щракна и тя се отвори. От сумрачната стая в празния магазин предпазливо надникна едно едро синеоко лице. Вратата се отвори широко и се появиха голите гърди на мускулест чернокос северняк, който се наведе, за да мине под свода й. След него излезе стройна девойка, също тъмнокоса. Скъпоценните камъни по диадемата й проблясваха на процеждащата се светлина. Девойката бе увила около раменете си парче бледосин плат вместо рокля, а под оскъдното облекло личеше женственото й тяло. Начинът, по който тя се притисна към ръката на северняка, говореше красноречиво как са прекарали тази нощ.

— Конан, бих искала… наистина ми се иска да не се връщаме никога в двореца! Царуването е досадно нещо! През повечето време трябва да се занимавам само с данъци и закони, а придворните мислят само за собственото си добруване. — Тя прегърна кимериеца. — Предпочитам да остана тук с теб завинаги!

— И аз. — Кимериецът я хвана през кръста, привлече я към себе си, доближи лицето си до нейното и я целуна. После нежно я пусна. — Но сега е време да тръгваме. Бас държа, че управлението на града е достатъчно предизвикателство, за да задържи интереса ти. — Конан продължи да си проправя път към вратата сред съборените платове и рафтове.

— Наистина ли мислиш, че ще се справя? — запита тя и се притисна към него.

— Да. Премеждията през миналата нощ се случиха тъкмо навреме. Всичко работи в твоя полза. Продажните глупци те бяха изпратили на смърт. По-добре, че всичко се реши за една нощ. Сега ще се състезават да молят за благоволението ти. — Той замълча и я погледна. — Знаеш, че зложелатели винаги ще има. Аз се заклевам, че ще те пазя, докато се свържеш със съюзниците си. Останалото зависи от теб.

— А после — Африт потърка буза в огромното му рамо — за теб ще има място в двореца ми.

— Може би. — Конан погледна през разбитата врата и изведе принцесата на улицата. — Но първо трябва да те заведа здрава и читава при благородниците.

Докато вървяха по улицата, принцесата и нейните царски украшения предизвикваха възклицания и удивени погледи. Вместо опасенията на Конан, че ще й сторят зло, хората се отдръпваха почтително. Африт стана по-сдържана, крачеше спокойно до него и го държеше леко под ръка. Конан усещаше, че хората ги следват. Когато стигнаха до пазарния площад и погледна назад, с изненада видя, че тълпата от дружелюбно настроени поданици, които вървяха след тях, се проточваше, докъдето стигаше погледът му по криволичещата улица.

На площада настъпи още по-голяма суматоха и Конан се опита да преведе Африт бързо през тълпата. Чуха се радостни викове и той се огледа. Наобиколиха ги ликуващи хора. Към него се приближиха Исайаб и Азрафел.

— Здравейте, разбойници! Никога не съм имал по-голяма нужда от вас! — Той стисна ръцете на приятелите си и сърдечно ги потупа по рамото. После изведнъж стана сериозен. — Отсгар е…

— Знаем, Конан — кимна Исайаб. — Видях всичко и казах на Азрафел.

Младият шемит кимна.

— Жестока смърт. Но по-достойна от тази, която очаквах за такъв негодник като Отсгар.

— Така е. — Конан отново се усмихна. — Незаменимо бе твоето участие в битката, Азрафел! Градът трябва да ти е много признателен! — Обърна се към Исайаб. — А Зафрити?

— Тя е на сигурно място в странноприемницата. Ще се изкъпе и ще си почине. — Исайаб сви рамене. — Мисля, че ще се оправи, Конан.

— Добре. Но не ме наричай повече по име. — Конан подозрително огледа тълпата, която се събираше около тях. — Трябва ми помощта ви, за да придружа принцесата до двореца. Това може би ще е само началото на опасностите, които ни чакат отново. Съгласни ли сте?

Африт пристъпи напред и нетърпеливо каза:

— Всяка помощ, която ни окажете, ще бъде богато възнаградена.

Двамата разбойници се съгласиха и наперено се поклониха на принцесата. Те си проправиха път през площада. Пътят се поосвободи, щом излязоха на централната улица, обградена с дървета. Не след дълго пред тях изникна широкият портал на двореца. Въпреки ранния час там цареше оживление. Пред големите мраморни стъпала бяха спрели колесници. Множество войници стояха пред вратата — дворцови, гробищни стражи и въоръжени жреци. Купчините изгорели факли говореха, че са стояли на пост цяла нощ.

Четиримата излязоха от тълпата в подножието на стълбите и се заизкачваха към вратата. Щом наближиха, принцесата смело погледна стражите. Никой не я спря, нито я заговори. Но когато стигнаха до полуотворената врата, един жрец побърза да ги посрещне.