Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Боя се, че тя е другата жертва на дворцовите битки! Разбира се, тя можеше да се спаси, ако името й не бе свързано с предателство.

— Предателство? Какво искаш да кажеш?

— Ами планът за саботаж, разкрит от Нефрен, включва капитан Арамас и теб, Конан, доколкото си спомням. Африт била замесена в него точно преди смъртта на Ебнезъб, и то заради едно парче зелен плат, намерено в гробницата. Не знаеше ли?

— Не, не бях чул — Конан мрачно се взря в нея.

— Царят я избавил от наказание заради голямата си бащинска любов. Но скандалът й струваше подкрепата на двора. — Танцьорката огледа групата със светнали очи, доволна от разказа си за нещастията в двореца. — Според тукашния закон царицата би трябвало да придружи Ебнезъб и да сподели царските удобства в рая. Но сега според царската воля тази привилегия се пада на Африт. А бедната Нитокар ще трябва да се задоволи с досадното тегло на властта.

— По дяволите, жено, говори по-ясно! — наведе се напред Конан. — Искаш да кажеш, че Африт ще бъде погребана с царя?

— Така е. По негово нареждане тя ще бъде затворена жива в гробницата. Ще я приковат със златни вериги към ковчега му.

Исайаб се присъедини:

— Да, царицата добре го е измислила. Сега короната ще наследи синът й Еблис, който макар и невръстен, обещава да стане по-голям тиранин и от майка си!

— Няма значение. — Отсгар хвърли на пода обелка от плод и се оригна. — Мога да си върша работата независимо от владетеля. Важното е, че не ни разкриха. Поне досега. Трябва да се прикриваме още известно време…

— Крий се колкото си искаш — изръмжа Конан от тъмното. — И бъди проклет, ванирецо. — Стиснал ножницата си, той скочи на крака. — Но знайте, че утре ще бъда в гробницата, според плана! Африт спаси живота ми след съдбата, която ми отредихте, и аз няма да позволя да я погребат жива! — Той изгледа свирепо стреснатите лица на останалите. — Ще я спася или ще я убия сам, ако трябва!

— Пусни този сатър и сядай. — Реакцията на Отсгар бе изненадващо спокойна, без признаци на гняв. — Не ме е грижа за твоите любовници, Конан. Нито пък някой друг го е грижа. Разбери ме, не можем да те пуснем на такава налудничава мисия. Ще те хванат и ще те измъчват, а ако избягаш, ще ги доведеш при нас. — Той поклати глава търпеливо, почти тъжно. — Не виждаш ли, че ще рискуваш живота на всички ни?

— Толкова добре ли преценяваш риска? — Конан измъкна сабята си от ножницата, която не бе пускал от два дни. — Ето ти риск! Ако искаш да ме спреш, направи го сега! — Той ги изгледа над острието, а в очите му блестеше желание за битка. — Или ме предай на стражата, ако си мислиш, че няма да им разкажа всичко за твоите престъпления! — Той се усмихна на тримата и сякаш беше на ръба на лудостта. — Или елате с мен и станете богати! Знаем пътя, всичко е готово. Какво избирате?

Отсгар бе сложил с ръка върху камата си и гледаше страшно Конан. Зафрити погледна господаря си с прикрито въодушевление на мургавото си лице. Исайаб неловко вдигна рамене, без да каже нещо.

— Във всеки случай аз отивам довечера, с или без вас — без да трепне, заяви Конан. — Спрете ме на свой риск.

В деня на погребението и коронацията жителите на Абдарах се тълпяха по улицата, която водеше от палата към западната порта на града. Почти всеки поданик на царството беше там. Повечето от селяните носеха имуществото си в одърпани торбички, метнали риболовните си прътове на рамо. Като че ли по божия воля водите на Стикс бяха започнали да спадат в нощта, когато умря Ебнезъб, но наводнението още не бе отминало и селяните отложиха завръщането си у дома за след погребението. Към пладне тълпите бяха толкова големи, че препълниха дори специално разчистеното пространство пред голямата гробница и се разположиха по бреговете на околните канали. Хората бяха изпълнени със страхопочитание, защото знаеха, че са на погребението на човек, който им се струваше непонятен, далечен и прекрасен като самото слънце. А скоро щяха да видят и коронацията на друго подобно полубожество. Благородниците също в благоговейно очакване и с молитви се подреждаха за траурното шествие в двореца или чакаха до градската стена. Те знаеха, че преминаването на властта от ръцете на луд цар в ръцете на луда царица, подкрепяно от съветник-фанатик, дава възможност за натрупване на големи богатства или води до бърза разруха.

Когато най-после процесията излезе от двореца и тръгна по улицата, тълпата се отдръпна без непристоен шум и блъскане. Отпред в строй вървяха царските стражи под звуците на барабани от слонова кост. Тържествената решителност, изписана на лицата им, бе достатъчна, за да разчисти улицата без помощта на тояги и алебарди. Това бяха отбрани доброволци на път за гробницата, благословени специално от Хорасп. Те щяха да бъдат затворени вътре живи и да бъдат освободени от царя в Съдбовния ден, за да победят в битките в Отвъдния свят. Следваха ги още воини, благородници и пълководци, коне и коняри, трополящи колесници, натоварени с тленните останки на собствениците си, върволица от ковчезите на стрелци и пехотинци, носени от по четирима роби. Върху всеки саркофаг бяха кръстосани оръжията на покойника. Всички грижливо запазени воини, починали през последните години, бяха тук, заедно с много нови попълнения. Гледката предизвика развълнуван шепот у тълпата.