Роберт Говард - Конан Воинът

— Чакай!

Конан клекна, извади ножа си и започна да чертае някакъв странен символ върху пръстта. Балтус се наведе, погледна го и усети как го побиват тръпки, но не разбра причината. Не вееше вятър, но листата над тях прошумоляха и през клоните се понесе странно, призрачно стенание. Конан погледна нагоре, после се изправи и мрачно се взря в символа, който беше нарисувал.

— Какво е това? — прошепна Балтус. Изглеждаше архаично и не му говореше нищо. Предположи, че невежеството му по отношение на изкуството е причината да не може да разпознае в символа един от обичайните знаци на някоя могъща култура.

— Видях го нарисуван на една пещерна скала, където от милиони години не беше стъпвал човешки крак — промърмори Конан, — в необитаемите планини отвъд морето Вилайет, на другия край на света. По-късно видях един черен магьосник да го драска върху пясъка край някаква река. Той ми разкри част от значението му — символът е свещен за Джебал Саг и за съществата, които го боготворят. Внимавай!

Дръпнаха се навътре в гъстия храсталак и зачакаха в напрегнато мълчание. От изток тътнеха тъпаните, а някъде от север и от запад им отговаряха други тъпани. Балтус потрепери, макар да знаеше, че се намира дълбоко в черната гора, далеч от мрачните музиканти, чието монотонно думкане бе зловеща увертюра към сцената на кървава драма.

Балтус затаи дъх. След малко листата леко се разклатиха, храстите се разтвориха и сред тях се появи една великолепна пантера. Лунната светлина, процеждаща се през листата, огря лъскавата й кожа, развълнувана от движенията на огромните мускули под нея.

Голямата дива котка се плъзна към тях с наведена глава. Душеше следите им. После спря и замръзна на място, а муцуната й почти докосна символа, нарисуван в пръстта. Дълго време тя клеча неподвижна; отпусна дългото си тяло и положи глава на земята до знака. Балтус усети как целия изтръпва. Този хищник бе изпълнен с благоговение и страхопочитание!

После пантерата стана и предпазливо се отдръпна назад, с корем почти опиращ в земята. Когато задните й крака опраха в храстите, тя се обърна и, обхваната от внезапна паника, изчезна като светкавица.

Балтус изтри чело с трепереща ръка и погледна към Конан.

В очите на варварина горяха древни огньове. В този момент той бе подивял напълно и беше забравил за човека до себе си. В пламналите му очи Балтус зърна и смътно разпозна сенки от зората на човечеството, забравени и непризнавани от изтънчените раси — древни, първобитни фантоми, неназовани и безименни.

После дълбоките огньове в очите на Конан угаснаха и той мълчаливо поведе Балтус навътре в гората.

— Вече няма защо да се страхуваме от зверовете каза той след малко, но оставихме знак, който ще бъде разчетен от хората. Те няма да могат да ни проследят много лесно, а докато не намерят този символ, няма да са сигурни, че сме се насочили на юг. Дори тогава няма да им е лесно да ни надушат без помощта на зверовете. Но горите на юг от пътеката ще са пълни с воини, които ще ни търсят. Ако продължим да се движим след разсъмване, със сигурност ще налетим на някои от тях. Щом намерим добро място, ще се скрием и ще чакаме следващата нощ. Чак тогава ще свием към реката. Трябва да предупредим Валаний, но с нищо няма да му помогнем, ако ни убият.

— Да предупредим Валаний?

— По дяволите, не разбра ли, че горите край реката гъмжат от пикти! Заради това и ни хванаха. Зогар мъти някаква военна магия. Направил е нещо, което никой пикт досега не е правил — обединил е поне петнадесетина клана. Омагьосал ги е: те по-скоро биха тръгнали след магьосник, отколкото след вожд. Видя ли тълпата в селото? Още стотици се крият по брега на реката, но ти не си ги видял. И още идват, от по-далечните села. Ще събере поне три хиляди бойци. Легнах в храстите и ги чух какво си говорят. Мислят да нападнат форта. Не знам кога, но Зогар няма да посмее да отлага дълго. Събрал ги е заедно и ги е докарал до лудост. Ако не ги поведе бързо в бой, тези диваци ще се сдърпат помежду си. Като кръвожадни тигри са.

Не знам дали ще успеят да превземат форта. Както и да е, ние трябва да се прехвърлим през реката и да предупредим нашите. Заселниците по пътя за Велитриум трябва или да се скрият във форта, или да бягат към Велитриум. Докато пиктите обсаждат форта, бойни дружини ще тръгнат по пътя далеч на изток. Дори може да прекосят Гръмотевичната река и да се впуснат в гъсто населената част от страната отвъд Велитриум.

Докато говореше, варваринът водеше спътника си все по-надълбоко и по-надълбоко в древната пустош. Стигнаха до едно място, където гъсталакът беше по-рехав и се виждаше оголена скала, отклоняваща се на юг. Балтус се чувстваше по-сигурен, докато вървяха по нея. Даже пикт не би могъл да им хване дирята по голата скала.