Роберт Говард - Конан Воинът

Дойдох по пътя зад главните им сили и знам, че никой от форта не ме последва. Промъкнах се през техните линии и влязох в града. Ти преведе заселниците живи и здрави, но жените и децата им пристигнаха във Велитриум само миг преди онези боядисани дяволи. Ако младият Балтус и старият Изкормвач не бяха ги задържали за малко, щяха да изколят всички жени и деца в Канаджохара. Минах покрай мястото, където Балтус и кучето са направили последното си укрепление. Двамата лежаха сред купчина мъртви пикти — преброих седем с разсечени глави или разкъсани от зъбите на кучето, а по пътя имаше и други. От тях стърчаха стрели. О, богове, каква битка е било!

— Той беше мъж — каза Конан. — Пия за сянката му и за сянката на кучето, което не познаваше страха. — Той отпи от виното си, после изля останалото на пода със странен, езически жест и счупи бокала. — Главите на десет пикти ще платят за неговата и седем глави заради кучето, което бе по-добър воин от много мъже.

И горянинът, загледан в мрачните, зареяни сини очи, разбра, че клетвата на варварина ще бъде изпълнена.

— Няма ли да построят форта отново?

— Не. Канаджохара е загубена за Аквилония. Границата е преместена назад. Гръмотевичната река ще бъде новата граница.

Мъжът въздъхна и уморено разклати контузената си ръка, изтръпнала и загрубяла от брадвата и меча. Конан протегна дългата си мускулеста ръка към каната с вино. Горянинът го погледна и неволно го сравни с хората около него, с онези, които измряха край изгубената река, сравни го с другите диваци отвъд тази река. Кимериецът като че не забеляза погледа му, бавно отпивайки от чашата си.

— Варваризмът е естественото състояние на човечеството — каза граничарят, все още загледан навъсено в Конан. — Цивилизацията е неестествена. Тя е каприз на обстоятелствата. А варваризмът трябва винаги да триумфира.

Кондотиери — (ит.) наемници. — Б.пр.