Роберт Говард: Конан Воинът

От множеството видове художествена литература, онази, която предоставя най-чистото забавление, е героическата фантастика: историята за меча и чародейството в един въображаем свят или на тази планета преди много години, или в далечното бъдеще, или пък в един друг свят, в друго измерение, където магията е реалност и всички мъже са силни, всички жени — красиви, всички проблеми — прости, а животът е изпълнен с приключения. В този свят блестящи градове издигат грейналите си кули към звездите; магьосници отправят зловещи проклятия от подземните си бърлоги; опасни духове дебнат от порутени замъци; първобитни чудовища с трясък си проправят път през гъстите джунгли; а съдбата на царствата се балансира върху острието на огромни мечове, размахани от доблестни и неимоверно силни герои.

Един от най-великите автори на героическата фантастика е Робърт Е. Хауърд (1906–1936), който е прекарал по-голямата част от краткия си живот в Крос Плейнс, Тексас. Хауърд е плодовит автор за популярните списания от онова време. Творчеството му е повлияно от Джек Лондон, Талбот Мънди, Хералд Ламб, Едгар Райс Бъроуз и Х. Ф. Лъвкрафт.

Най-незабравимият герой на Хауърд е Конан Кимериеца. Конан вероятно е живял преди около дванадесет хиляди години, през хибореанската епоха, между потъването на Атлантида и началото на описаната история. Истински варварин от северната земя Кимерия. Конан прегазва реки от кръв и побеждава враговете си — хора и свръхестествени сили — за да стане най-накрая цар на хиборейското царство Аквилония.

Приживе Хауърд е публикувал осемнадесет истории за Конан, а още няколко бяха открити в ръкопис след ранната му смърт. Имах честта да ги редактирам за публикация, както и да преработя и завърша онези, които авторът не бе успял да завърши.

Конан пристига като младеж в царството Замора (виж на картата) и в продължение на няколко години води несигурния живот на крадец там, в Коринтия и в Немедия. После се хваща като наемник, първо в ориенталското царство Туран, а след това и в хиборейските царства. Принуден да бяга от Аргос, той става пират по бреговете на Куш. Върши набезите си с пиратката Шемитиш, с Белит и банда черни корсари, спечелвайки името Амра — Лъва.

След смъртта на Белит Конан се връща към наемничеството в Шем и в съседните хиборейски царства. След това води живот, изпълнен с приключения сред номадските престъпници, казаците, от източните степи, сред пиратите от морето Вилайет и сред планинските племена от Химелейските планини на границата между Иранистан и Вендия. После отново става войник в Кот и Аргос, като през това време за кратко е владетел на пустинния град Томбалку. И отново към морето — първо като пират край островите Барача, после като капитан на кораб сред зигарейските пирати. В началото на тази книга той наближава четиридесетгодишна възраст.

Л. Спраг де Камп

В продължение на около две години като капитан на „Уостръл“, Конан продължава успешната си кариера на разбойник. Обаче другите пирати от Зингария, които завиждат на чужденеца сред тях, най-накрая успяват да го свалят на брега край Шем. Конан бяга във вътрешността и там чува, че по границите на Стигия започва война. Той се присъединява към Свободните другари — банда кондотиери 1 1 Кондотиери — (ит.) наемници. — Б.пр. под командата на някой си Зарало. Вместо да се награби с богата плячка обаче, той трябва да изпълнява скучната работа на поста Сукмет — на границата с черните царства. Виното е кисело, плячката — нищожна, а и черните жени скоро омръзват на Конан. Но идва краят на скуката: в Сукмет се появява Валерия от Червеното братство. Там се подвизават жени пирати, които той познава още от островите Барача. След енергични действия Валерия успява да отблъсне един стигийски офицер, а Конан тръгва с нея на юг, в земите на черните.

Жената върху коня отпусна юздите на уморения си жребец. Той застана с широко разтворени крака, а главата му клюмна — сякаш даже златистите пискюли по юздата от червена кожа му тежаха твърде много. Тя бързо закачи юздите за клона на една фиданка и се огледа наоколо с ръце върху бедрата.

Околностите не изглеждаха гостоприемни. Гигантски дървета ограждаха малкото езерце, от което конят току-що бе пил вода. Малки дръвчета препречваха гледката в мрака. Прекрасните рамене на жената потрепериха и тя изруга.