Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Изведнъж каручката с плодове, която тъкмо преминаваше през тясната пресечка, бе обкръжена от половин дузина грубияни, навлекли парцаливи дрехи и пъстри евтини труфила. Мършавият продавач мълчаливо застана встрани, погледът му задълба земята и докато те грабеха стоката му, отхапвайки от това-онова, след което изхвърлиха всичко на паважа, съсипаното му от грижи лице доби ален цвят. Натъпкаха туниките си с плодове и си тръгнаха наперени, предизвиквайки с нахални погледи някой да им се изпречи. Добре облечените минувачи сякаш не забелязваха главорезите.

— Не ми се вярва да платите — изстена продавачът, без да вдига поглед.

Единият от главорезите — небръснат, загърнат в мръсно наметало със златна бродерия, под което се виждаше съдрана памучна туника — се усмихна и показа почернелите остатъци от зъбите си.

— Да платим? Вземи си възнаграждението.

Замахна и с опакото на ръката си раздра бузата на мършавия мъж, който се свлече тежко върху каручката и започна да хълца. С дрезгав смях главорезът се присъедини към своите приятели, спрели да наблюдават зрелището, а после с лакти си пробиха път през тълпата. Купувачите се отдръпваха, без да изразят друг протест, освен нечленоразделно мънкане.

Мускулестият младеж от северната провинция спря на крачка от каручката.

— Няма ли да извикаш градската стража? — с любопитство попита той.

Амбулантният търговец се изправи с усилие.

— Моля те. Трябва да изхранвам семейството си. Има и други каручки.

— Аз не крада плодове, нито бия възрастни хора — рязко го прекъсна младежът. — Нима градската стража няма да те защити?

— Градската стража? — старецът горчиво се засмя. — Хората от стражата стоят в казармите и защитават само себе си. Видях как трима от тези отрепки обесиха един от стражата надолу с главата и го кастрираха. Ето как постъпват с градската стража. — Той изтри треперещите си ръце о туниката и изведнъж се досети, че не бива да разговаря така открито с някакъв варварин на самата пресечка. — Трябва да вървя — измърмори той, — трябва да вървя. — После се наведе над дръжките на каручката и започна да я блъска, без да поглежда повече към младия варварин.

Конан проследи отдалечаването му със съжаление. Той бе пристигнал в Белверус, за да се глави като телохранител или войник — случвало му се бе да бъде и двете, както и крадец, контрабандист и разбойник — ала който и да наемеше сабята му, за да си осигури защита в този град, за жалост не би бил в числото на онези, които най-силно се нуждаеха от нея.

Някои от главорезите на улицата забелязаха, че той разговаря с амбулантния търговец и се приближиха с намерението да се повеселят с чужденеца. Погледът му премина над тях непоколебим, студен като планинските ледници на родната му Кимерия; изведнъж им се стори, че този ден самата смърт върви по улиците на Белверус. Решиха да намерят по-лесна жертва другаде. Само след броени минути на пресечката не се виждаше нито един разбойник.

Неколцина човека го загледаха с благодарност. Бяха разбрали, че поне в този момент чужденецът е донесъл сигурност на това място поне в този момент. Конан поклати глава, наполовина ядосан на себе си, наполовина на тях. Той бе дошъл, за да наемат сабята му за злато, а не да прочиства улиците от измет.

Парче пергамент, понесено от капризния полъх на вятъра, се спря в ботуша му. Бавно го вдигна и прочете думите, изписани с красив закръглен почерк:

Той остави пергамента да избяга с вятъра и да се смеси с други, подобни на него листи, които се въртяха надолу по улицата. Виждаше как хората ги вдигат и четат. Някои пускаха листите с побелели лица или ядосано ги захвърляха, ала други ги четяха и тайно пъхаха позива за бунт в кесиите си.

Белверус се бе превърнал в зрял плод, готов да бъде откъснат. Той беше виждал такива знаци по-рано и в други градове. Скоро плахостта щеше да си отиде. Хората открито щяха да размахат юмруци срещу кралския палат. Много по-стабилни тронове бяха събаряни преди това от по-малко накипяло негодувание.

Изведнъж бягащ мъж се стрелна край него с ужасени очи, по петите му изтича жена, отворила уста в беззвучен писък. Тълпа деца се щураха наоколо и неразбираемо крещяха.