Ян Ирвин - Тетрарх

С напредъка му противната миризма ставаше все по-силна, докато не започна да го задавя. Това не беше смрадта на мъртво животно, по-скоро на живо създание, отривало се в разлагаща се плът.

Ниш застина, дочул мъркащо изръмжаване. Звукът на задоволство го притесни повече от заплахата. Нещо започна да дере по ствола.

Механикът изтегли меча си и погледна надолу. Нищо не се виждаше. Той се отмести встрани и отново погледна — със същия успех. Премести се на долния клон и приведе глава. Тогава видя създанието, което гъвкаво заобиколи ствола, за да се втренчи в Ниш.

Тиан дълго не можа да заспи, потънала в мисли за конструкта. Сигурно на това се дължеше сънят ѝ, включващ забранената книга на Нунар, „Гадателско изкуство“, която бе открила във фабриката. Притежаването на този труд в най-добрия случай би означавало край на кариерата ѝ, но въпреки това занаятчията го бе запазила, отчасти заради тръпката от забраненото. Но не това бе главната причина — Тиан никога не бе гледала на себе си като на бунтовна личност. Бе я задържала, защото съдържанието я бе заинтригувало по необичаен начин.

Енергийното поле бе основата на Тайното изкуство. Макар занаятчиите да бяха обикновени работници, Тиан винаги бе изпитвала сродство с великите мистици. Но преди да започне да чете книгата на Рансибъл Нунар, тя бе извършвала работата си механично, без да разбира същината на това, което прави.

Полето бе само една от няколкото сили, за които говореха гадателите. Никой не знаеше как да използва по-силните излъчвания или дали те действително съществуват. А ако някой бе узнал, то не бе оживял, за да сподели откритията си.

Минис ѝ бе преподал основните елементи на геомантията, най-силното и най-опасното от всички Тайни изкуства, което черпеше мощта си от самите планетни сили. Разбирането на Тиан бе съвсем повърхностно, ала аахимите бяха загатнали, че геомантията впряга употребата на някое от превъзхождащите полета.

Младата жена се изтръгна от унеса си и веднага посегна към раницата, където малкото томче бе престояло месеци. То бе изписано на ръка върху гладка оризова хартия. Тиан започна да разгръща страниците, дирейки нещо, свързано с геомантията. Не откри въпросното Изкуство, използвано с това му название, но часове по-късно, когато едва удържаше очите си отворени, откри нещо друго.

Моя хипотеза е, че всяка възлова точка е в състояние да генерира от четири до десет отделни излъчвания. Тези излъчвания трябва да бъдат взаимно ортогонални, което ограничава максимум три до проява в познатия ни свят. Оставащите се намират в други измерения и не са в състояние да влияят върху нашата физическа среда, нито да бъдат използвани чрез някоя от разновидностите на гадателското Изкуство — поне тези, които са ми познати.

Последвалите теоретизации относно същината на превъзхождащите сили бяха написани на толкова сложен език, че уморената Тиан не можа да разбере нищо. Но следните три абзаца привлякоха вниманието ѝ.

Макар да не съм способна да го докажа, приемам, че заплахата от силните излъчвания се крие в тяхната неописуема мощ. Слабото поле е разпръснато, така че мистиците са способни да го използват, без това да крие заплаха за съществуването им (макар че спохожданите от лош късмет и алчните често плащат тази цена). Внимателните гадатели могат да затвърждават Изкуството си в зони с по-слабо излъчване, преди да пристъпят към районите с висока концентрация.

Полетата с превъзхождаща мощност не предоставят подобна безопасност. В същината си те са плоскостни, а не триизмерни. Във въпросната равнина те съсредоточават огромни количества енергия, разнесена с еднакъв интензитет върху цялата повърхност. Освен това подобни полета биха били изключително трудни за откриване. Всеки опит за черпенето на енергия от тях с почти пълна сигурност би предизвикал изпепеляване — никой мистик не би могъл да реагира достатъчно бързо, за да го овладее.

Съществуват мнения, че е възможно изграждането на контролиращо устройство, което да заобиколи това ограничение. Според моето разбиране за Изкуството това е невъзможно. Вярвам, че свръхсилните полета са завинаги извън досега на човечеството. И още по-добре.

Може би аахимите бяха открили отговора? Тиан си припомни механизма на конструкта. Нима подредбата на контролиращите му елементи не бе в състояние да усеща мощните полета и да ги контролира? И възможно ли беше Нунар да е грешала в твърденията си? Не беше изключено — все пак книгата ѝ бе написана преди столетие, преди изработването на първия контролер.