Ян Ирвин - Тетрарх

Главата ѝ беше замаяна, и най-дребната мисъл пораждаше болка.

— Какво е толкова смешно? — остро каза Тиан.

— Изражението на лицето ти — весело отвърна старицата. — Следващия път прояви достатъчно разум, за да ме помолиш за помощ. Не ти ли казах, че ще има капани?

— Притеснявах се, че лиринксите ще дойдат.

— По-добре те да те убият, отколкото да го сториш сама. Как се чувстваш?

Тиан се раздвижи.

— Малко разтърсена.

Малиен ѝ подаде ръка.

— По-добре да се захващаме за работа.

— Снощи ти ми четеше конско, че съм се преработвала.

— Снощи лиринксите ги нямаше.

-Какво?

— Сутринта видях един да кръжи високо в небето на изток. Не бих искала те да се сдобият с конструкт.

Привечер Тиан смяташе, че е разбрала повечето от навигационните механизми, но все още не бе открила как да задейства самия конструкт.

— Все още нещо липсва — каза занаятчията.

— Като например ключ? Чудя се…

Тиан я погледна с очакване, а възрастната жена довърши думите си с действие — докосна бутон в основата на навигационния ствол. Изникна извита шестоъгълна тръба.

— Това отвежда до отвор над онази тъмна кутия. Можеш ли да усетиш какво е имало там?

— Опитвах се, когато капанът се задейства.

— Опитай пак. Сега е безопасно.

Тиан проследи аурата.

— Приютявало е някакъв тип буден кристал.

— Какъв по-точно?

— Не зная. И аахимите ли използват кристалите като нас?

— Не точно, но очаквам, че бих могла да намеря някой и друг хедрон, ако това намекваш.

Половината нощ двете претърсваха складовите помещения и откриха няколко събудени кристала с подходяща форма. Но никой от тях нямаше ефект.

— Друго не мога да направя — оплака се Тиан някъде след полунощ.

— Почакай малко. Амплиметът у теб ли е?

Другата жена го извади от торбицата. От бипирамидата бликна светлина — стабилно сияние.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Опитай да вложиш него.

— Но вчера ти каза, че той ще е прекалено мощен.

— Ще се опитам да го регулирам.

Тиан нерешително премести амплимета от едната си ръка в другата. Чудеше се дали не изпълняват неговото желание.

— Сложи го в тръбата, Тиан. Не, обратно.

Занаятчията го стори.

— Сега много внимателно започни да я натискаш надолу. Аз ще бъда готова, за всеки случай.

Когато тръбата потъна изцяло, от горната ѝ част долетя щракване, наместващо амплимета. Двете зачакаха със затаен дъх. Цветовете върху стъклото на навигационния ствол засияха по-ярко.

— Затвори тръбата — каза Малиен.

Тиан отново изпълни нареждането. Откъм долното ниво долетя метално стържене и конструктът потръпна. Оттам бликнаха оранжеви лъчи. Разнесе се някакво усилващо се дрънчене. Матахът побърза да натисне бутона и амплиметът рязко отскочи от тръбата. Занаятчията го улови и го прибра. Кънтенето спря.

— Прекалено е силен — с измъчен вид обяви старицата, когато двете жени се спогледаха. — Да вървим. Тази нощ не мога да ти помогна с друго.

— Аз ще остана още малко. Трябва да помисля.

— Само не прави глупости.

— Няма — разсеяно обеща Тиан, вече обмисляща проблема.

Хедроните не черпеха сила от полето, освен ако не биваха употребявани. Опитният занаятчия умееше да контролира в голяма степен прилива на енергия. Но амплиметът черпеше енергия през цялото време — дори прекалено голямо количество.

Сега изглеждаше, че поглъща по-голямо количество от когато и да било — проблясването му бе видимо дори през кожената торбица. Тръпки полазиха по гърба на Тиан. Тя развърза кесията, но тогава кристалът засия постоянно. Озовал се отново покрит, той възобнови проблясъците си. Жената открехна торбата съвсем леко. Амплиметът проблясваше яростно, точно както в съня ѝ.

Тиан сграбчи бипирамидата и се затича към покоите на Малиен.

— Той премигва! — възкликна тя, нахълтвайки в стаята ѝ.

Старицата сънено се обърна и докосна едно от светещите кълба, за да породи слаб блясък.

— Какво има?

Тиан ѝ подаде кожената торба.

— Амплиметът премигваше енергично, но спря веднага щом понечих да го извадя. Сега отново проблясва.

Малиен рязко се изправи и угаси осветлението. Ритмичното пулсиране ясно можеше да бъде видяно през кожата. Ала при опита ѝ да отвори кесията то изчезна.

Матахът бързо нахлузи ботуши и се наметна с плащ.

— Ела. Остави го тук.

Тиан остави торбата с кристала на масичката край леглото.

— Какво става, Малиен?

— Не зная. Никога не съм виждала подобно нещо. Мисля…