Ян Ирвин - Тетрарх

В отговор тя неразбиращо се взря в него.

Ниш потисна желанието си да я зашлеви. Юлия не бе имала възможност да се научи сама да се грижи за себе си и идеята за съвместен труд ѝ бе непозната. Това бе същината ѝ, тя нямаше да се промени.

— Нужен ни е огън — търпеливо обясни той, — а аз трябва да приготвя палатката ни. През това време ти би могла да събереш дърва за огъня, какво ще кажеш?

Механикът посочи към един клон, паднал на земята. Юлия се приведе да го вдигне, прецени го като прекалено тежък и остана загледана в него. Въздъхвайки, Ниш ѝ показа две други клонки, които щяха да са достатъчно леки. Когато той приключи с палатката, Юлия беше донесла посочените клони и бе приклекнала край тях, трепереща.

— Това не е достатъчно, Юлия. Нужни са ни десет пъти повече подпалки, за да изкараме нощта.

Наложи му се да ѝ показва всеки подходящ клон, а после и да ѝ помага да ги пренася, така че със същия успех би могъл да свърши работата сам. Но все пак накладоха огън. Ниш подири торбата с провизиите, за да открие, че тя е останала горе в кошницата, заедно с раниците им.

Вече се стъмваше, но храната не беше нещо опционално. Изкачването — тридесет дължини нагоре и обратно сред сумрак — далеч не беше сред спомените, които Ниш щеше да таи с радост. Но то му струва единствено ожулена кожа по ръцете и остатъка от самоконтрола.

— Аз ще приготвя вечерята — обяви той, докато стъпваше на земята. Сетне се обърна и установи, че думите му не са намерили адресат.

Ниш изруга. Сега пък къде се беше запиляла проклетата жена? Рязко поетият дъх с намерение да позове името ѝ остана неизкрещян — откъм палатката се носеше тихо похъркване. Юлия се беше свила вътре и спеше дълбоко.

— Тъкмо за мен ще има повече — промърмори Ниш и извади тигана.

На сутринта Хлар откри, че раната от ножа, за която снощи не се бе погрижил заради изтощението си, е започнала да се инфектира. По цялото си протежение бе почервеняла.

— Само това ми липсваше — изруга той и захвърли ризата си.

— Не умирай, Ниш — изхлипа Юлия и тласна главата си към раната.

Механикът бе прорязан от агония. Дори очите му се насълзиха от болка. Той изкрещя и неволно я блъсна назад. Спътничката му притисна длани над ушите си и избяга в гората.

Когато болката се поуспокои, Крил-Ниш повика Юлия обратно, но отговор не последва. Той я остави, надали беше отишла далеч. Крайно време беше да се погрижи за инфекцията.

Ниш кипна вода, прочисти раната, намаза я с мехлем от походната аптечка и я превърза с най-чистата тъкан, с която разполагаше. С остатъка от водата направи отвара от сладък корен и пресен мед. Докато я чакаше да изстине, отпусна глава върху ствола и затвори очи.

Балонът носеше инструменти за поправка — игли, нишки, копринен плат и смола. Но още след приземяването бе отхвърлил тази възможност — резервният плат нямаше да стигне. По време на спускането цепнатината се бе разширила и плъзнала встрани.

И пак трябваше да опита, не можеше да става дума за преход пеш. Вече бе направил справка с картата, която не бе показала никакво населено място в радиус от десет левги — в действителност може би и повече. Десет левги замръзнала пустош, която бързо се разтопяваше, за да превърне и нищожните потоци в непреодолими препятствия.

Ниш можеше да построи сал — от балона щеше да вземе въжета, разполагаше с брадва и с уменията си на механик. Стига околните дървета да бяха подходящи. Само че саловете се направляваха трудно. Още при първите бързеи самоделката му щеше да бъде разкъсана и да удави двамата с Юлия. Дори и да успееха да стигнат някой бряг, там щеше да ги очаква единствено смърт от измръзване.

Поправянето на балона даваше по-голям шанс — стига да бе изпълнимо. Ниш започна да се катери по дървото, съседно на нанизаното, за да огледа щетите. Благодарение на скорошния опит, изкачването му беше по-лесно, макар раната да го болеше по-силно. На върха той се вкопчи в ствола и се приведе към платнището, с което се намираше на едно ниво. Околните върхове на дърветата пазеха завет.

Щетите се оказаха по-сериозни, отколкото бе очаквал. Главното разкъсване се простираше цели три дължини. Нима имаше начин да поправи подобна цепнатина?

Слязъл отново на земята, той забеляза, че Юлия се е свила в палатката, но този път не спи. Крил-Ниш не влезе. Постара се да покаже, че е тук и е добре.

Остатъка от деня механикът прекара край огъня в обмисляне на евентуални поправки, които отхвърли една след друга. Инфекцията стана още по-болезнена, следобед не можеше да става и дума за ново изкачване. Ниш се оттегли в спалния си чувал още в края на късия ден.