Ян Ирвин - Тетрарх

Тиан намери думите ѝ за разумни.

— Имам обикновен хедрон. Да пробвам ли с него?

— Щом трябва. Само знай, че всичко, което правиш тук, е рисковано.

— Защо?

— Възловата точка на Тиртракс е една от най-силните в света. Манипулирането толкова близо до нея може да има неочаквани последици. Освен това Кладенецът…

— Какво за него?

Малиен се поколеба, видимо съжаляваща, че е засегнала тази тема.

— Между него и възела е постигнато крехко равновесие. Не бих искала то да бъде нарушавано.

— Не разбирам.

— Това са аахимски тайни, които не са за външни уши.

— Как очакваш да поправя конструкта, без да зная какво става?

— Така да бъде. Някои неща мога да споделя с теб, но трябва да обещаеш да ги държиш в абсолютна тайна.

— Разбира се — отвърна младата жена.

— Кладенецът на ехото е пленен, но не и покорѐн. Неудачната употреба на енергия може да внесе непредсказуеми изменения или дори да му позволи да се отскубне. В Тиртракс сме изключително внимателни с употребата на Изкуството. Ти също трябва да бъдеш. — Малиен се извърна рязко, с което сложи край на разговора.

Тиан далеч не беше приключила с въпросите, но предпочете да не задава други питания и отдръпна ръка от амплимета. Колкото повече неща ѝ казваше Малиен, толкова по-малко разбираше.

Занаятчията отпусна торбичката обратно върху гърдите си и откачи хедрона. Осъзна, че неволно е стиснала зъби. Наложи си да се овладее, внимателно отпусна кристала в гнездото и рязко отдръпна ръка.

Нищо не се случи. Тиан въпросително погледна към спътничката си.

— Какво трябваше да очаквам?

— Не зная.

Тиан се канеше да вземе хедрона обратно, но старицата я спря.

— Не, още не го изваждай. Може би това не е цялата процедура.

— А каква е тогава? — възкликна занаятчията, неспособна да овладее раздразнението си.

— Да оставим това за утре. Нещата винаги изглеждат по-ясни след преспиване.

— Изтощението винаги ми показва кога е време да спра.

Малиен я погледна замислено.

— Чудех се за теб, Тиан.

— Какво имаш предвид? — смути се младата жена.

— Какво обичаш да правиш извън работата си.

Въпросът ѝ се стори неразбираем:

— Обичам работата си.

— Аз също, но тя не е целият ми живот. От какво се криеш?

— Не се крия от нищо — кресна Тиан и се извърна. — Затова съм толкова добра — защото полагам по-голямо старание.

— На колко години си? Не, ти вече ми каза. Навършила си двадесет и една в деня, в който се е отворила дверта.

Тиан захвърли гаечния си ключ на пода.

— Е, и?

— Знаеш ли на колко години съм аз?

— На вид изглеждаш на около шестдесет, но аахимите стареят бавно и живеят дълго. Освен това зная, че си била жива по времето на Огледалото. Да речем, двеста и петдесет?

— Триста осемдесет и пет, което е с едно столетие повече от очакваното. И все още не съм достигнала края. Преживяла съм осемнадесет твои живота, Тиан, през което време би трябвало да съм научила известни неща. Не можеш да работиш непрекъснато. Трябва да живееш!

— Майка ми казваше същото.

— Ако не искаш да се вслушаш в мен, последвай нейния съвет. Легни си рано и се върни към работата на сутринта. Онова, което днес ти изглежда трудно, ще ти се вижда лесно. Дори е възможно да откриеш отговора в съня си.

След това, което ѝ бяха причинили сънищата, Тиан нямаше никакво намерение да търпи нови съновидения. Все пак тя се отправи нагоре по стълбите, мърморейки:

— Радвам се, че ти не си ми майка.

От цяла вечност не се бе сещала за Марни. Какво ли правеше тя сега? Тиан почти можеше да си я представи върху огромното легло — подбира си мазни десерти и приема поредния любовник в месни обятия. Марни не правеше друго, освен да живее .

— Притеснявам се, че лиринксите ще дойдат — обърна се тя към Малиен, когато достигнаха горната площадка. — Това е възможността на живота ми и не искам да я проспивам.

— Аз също се тревожа — каза матахът. — Възнамерявам да се оттегля на балкона си. Трябва да помисля.

— Изглежда това, което те тревожи, не е свързано с тях, нали?

След дълго колебание Малиен призна:

— Непрекъснато наблюдавам Кладенеца. Струва ми се, че той започва да се размразява.

— В какъв смисъл?

— Кладенецът е динамичен обект, енергийна вихрушка. В същността му е заложено да се носи свободно, ала тази свобода би дошла на цената на всичко в света, което е фиксирано в съществуването си — скали, гори, всички проявления на живота. В сегашното си впрегнато състояние Кладенецът е съкровище. Но ако бъде освободен, той ще донесе гибел на всичко солидно, което докосне. Бил е замразен още по времето на идването ни в Тиртракс, но сега забелязвам ранните стадии на процес на топене. Ако се размрази изцяло, не бих могла да го задържа.