Ян Ирвин - Тетрарх

— Значи трябва да го унищожим? — Гласът ѝ заглъхна. Достатъчно голям риск криеше унищожаването на обикновен хедрон, към който е привикнал съответният занаятчия. А унищожаването на амплимет… Не, тя дори не се осмеляваше да мисли за евентуалните последици.

— Не! — разпалено възкликна Малиен. — Амплиметът може да е опасен, но пак е съкровище. Пази го, защитавай го и, преди всичко, пази се от него, защото този кристал е смъртоносен.

— Да го използвам или да го притежавам?

— Не бих могла да кажа. Трябва да напуснеш при първа възможност. Амплиметът… е несъвместим с тукашния възел и Кладенеца. Имаш късмет, че до този момент не се е случило нещо драстично.

— Какво имаш предвид?

— Това ще се опитвам да разбера тази нощ.

— Може би кристалът е покварил дверта — с надежда предположи Тиан.

— Не. Станало е обратното.

Още неща, над които да размишлява.

— Къде бих могла да ида?

— Някъде, където знанията и уменията ти ще бъдат в състояние да извлекат добро от злината.

— Поема ли обратно към фабриката, ще стигна там след година — размишляваше Тиан. — Ако изобщо я достигна. И ако реша да приема наказанието им. Пътуването на запад също ще бъде не по-малко опасно и ще ми отнеме месеци. Тогава би било прекалено късно, дори и ако знаех какво възнамерявам да правя.

— Трябва сама да изготвиш плана си. Тук не мога да ти помогна. Но преди да си заминеш, има нещо, с което би могла да ми бъдеш от полза.

— Какво? — попита занаятчията, сигурна, че няма да ѝ хареса.

— Ти си опитна занаятчия — каза Малиен. — Може би ще успееш да разглобиш повредените конструкти и от частите им да сглобиш нов.

Тиан не можа да скрие тръпките, плъзнали по цялата ѝ снага. От мига, в който бе зърнала конструктите за пръв път, не бе спряла да копнее да надникне под изящните им корпуси. Това беше намеса на самата съдба.

— Ще започна още сега. — Тя буквално скочи на крака. — Още този миг.

— Канех се да приготвям вечерята.

— Ами ако лиринксите се върнат? Не бих искала да рискувам.

Всъщност тя копнееше отново да усети метал в ръцете си. Устройствата бяха логични, предсказуеми, благонадеждни. Те не лъжеха, не мамеха, не предаваха.

Малиен се усмихна леко кисело.

— Храната скоро ще бъде готова.

Тиан забърза по стълбите с разтуптяно сърце. Новостите в механизмите винаги бяха представлявали интерес за нея. А сега ѝ предстоеше среща с технологията на един различен свят. Конструктите бяха за нея по-ценни от съкровище.

Достигнала залата с трите машини, тя бавно започна да се разхожда около тях, смръщена в размисъл. Тъй като не разполагаше с никакво понятие за принципа им на действие, щеше да ѝ бъде трудно да определи място, откъдето да започне. Конструктът, който беше обърнат върху покрива си, бе пострадал най-сериозно. Евентуалното му преобръщане щеше само да задълбочи щетите. Вторият бе със смазана предна част, третият бе смачкан странично и отгоре. Занаятчията се опита да огъне метала в правилната му форма, но дори не успя да го помръдне. Макар да бе тънък на вид, той не отстъпваше на дебелата броня, обгръщаща страните на кланкер.

Занаятчията се покатери върху конструкта със смазана предница и надникна през люка. Вътре бе по-просторно, отколкото изглеждаше, макар че натъпканите пътници надали бяха споделяли това впечатление. Над и зад люка бе разположена бойна кула с копиемет, подобен на този, който бе убил Хани. Тиан побърза да обърне гръб на оръжието.

Люкът отвеждаше до овално помещение, което можеше да побере дузина души. В задната част бяха разположени пътнически седалки. В срещуположния край блестяха бледозелените стъкла на навигационните инструменти. Под нактоуза бяха разположени превключватели и разноцветни копчета. Пред седалката се издигаше голям шестоъгълен лост, в средата на чийто фуниевиден край също имаше копче. Лостът можеше да се движи в четири посоки, но нищо не последва, когато Тиан опита. На пода край него се виждаха пет педала с извита форма.

Занаятчията последователно опита бутоните, превключвателите и педалите, но отново не последва никаква реакция. Може би механизмът бе повреден, а може би преди това трябваше да бъде задействан по някакъв непонятен за нея начин.

От лявата страна на лоста бе разположена овална дупка, предоставяща достъп до долното ниво. Тиан колебливо отпусна крака върху напречниците на метална стълба. Доловило присъствието ѝ, осветлението се задейства само.