Ян Ирвин - Тетрарх

Тя прекарваше дни в изучаване на конструкта, но не можа да разбере нито по какъв начин бива захранван, нито какъв механизъм използва, за да се издига над земята и да се движи. В един момент изпадна в горчиво отчаяние. Витис и останалите аахими бяха изтъкнали собственото си широко познаване на геомантията и нейното собствено невежество във въпросната област — може би наистина не бе по силите ѝ да проумее? Изтощена от провала, Тиан заспа вътре в кабината.

Малиен я събуди, понесла по чаша във всяка ръка. Докато двете отпиваха от жура си (както се наричаше гъстата и ароматна червена напитка), занаятчията обясни причината за унилостта си.

— Всеки ли може да управлява вашите кланкери? — попита матахът.

— Не, разбира се! Операторът трябва да бъде синхронизиран с контролера си. От съображения за сигурност никога не оставяме контролера в машината, операторът винаги го взема със себе си. За това има и друга причина: привързаността, която се установява между тях по време на процеса. Така че без контролер кланкерът е неизползваем.

— Освен ако в него не бъде включен контролерът на друг оператор.

— Да, но не винаги. Конструктите на същия принцип ли работят?

— Не зная — отвърна Малиен.

— Това не ми помага особено — тросна се занаятчията.

— След като Рулке построил първия конструкт — внимателно поде старицата — по времето на Сказанието на огледалото, най-добрите ни мислители отделили огромно внимание на подобни приспособления. На изграждането им, захранването и контролирането. Но се провалили, защото проблемът бил прекалено сложен.

— Но по-късно ние сме открили как да използваме полето. Теорията на Нунар ни е помогнала и е довела до построяването на първите кланкери.

— Примитивни машини. Не го казвам като обида — бързо добави матахът, виждайки реакцията на Тиан. — Но не може да става и дума за сравнение между кланкери и конструкти.

Просто не можеш да се сдържиш да не покажеш аахимското си превъзходство , помисли си Тиан. А на глас каза:

— Но изглежда на Аахан все пак са успели.

— Те са били по-отчаяни . И са разполагали с прототипа на Рулке, макар и повреден. — Тя се вторачи в Тиан. — Машината трябва да разполага с активационна защита.

— В такъв случай ще са отнесли ключа със себе си, за да не позволят на друг да я използва.

— Може да има начин защитата да се заобиколи. Остави това на мен.

Тиан се спусна на долното ниво, отмести капака на механизма и приседна на ръба, провесила крака над него. Създаде мислено изображение и започна да го извърта, стараейки се да го опознае. Не по начина, по който оператор разпознаваше кланкера си, а по начина, по който един майстор на контролери познаваше всички особености на захранващото поле. Рядката ѝ способност да мисли в образи ѝ позволяваше да върши това и често ѝ помагаше при разрешаването на разнообразни проблеми.

По какъв начин конструктите се носеха над земята? Какво ги задържаше? Тиан не можеше да разгадае въпроса. Но смяташе, че те не използват слабите полета, значи трябваше да си служат с онези силни излъчвания, за които бе загатнала Нунар. Смъртоносни дори и за опитни гадатели.

Споходи я неочаквана мисъл. Проблем, който ѝ се налагаше да разрешава при всяка изработка на контролер, беше да го настрои така, че хедронът му да не реагира срещу полето, а плавно да черпи енергия от него. Но какво би станало, ако контролерът бъдеше настроен да се противопоставя на полето? Той щеше да бъде отблъскван от него — заедно с всичко, към което беше свързан. Можеше ли това да бъде постигнато?

Изкачила се обратно горе в кабината, за да огледа по-внимателно контролния механизъм, все още съсредоточена върху мисловния си образ, Тиан забеляза нещо странно — зад навигационния ствол се извърташе малко гнездо, което се отваряше в най-високата си позиция. Формата и големината му бяха подходящи да приемат малък хедрон. Гнездото беше празно, но пак се долавяха слаби следи от кристална аура. Дали щеше да проработи, ако поставеше вътре амплимета?

Занаятчията развърза кесията и изпита познатото чувство на единение, когато пръстите ѝ докоснаха сияещата бипирамида. Канеше се да постави кристала в гнездото, но гласът на Малиен долетя откъм люка:

— На твое място не бих направила това.

— И защо? — сприхаво се поинтересува занаятчията.

— Казах ти — амплиметът е опасен. Освен това създателите на този конструкт не са съзирали амплимет в продължение на повече от четири хилядолетия. Какъвто и кристал да са използвали, изобщо не е бил толкова мощен. Подобен прилив на енергия би изгорил или направо взривил механизма. Или би могъл да го стопи, заедно с нас двете. Щом си в настроение за подобни опасни експерименти, опитай с по-слаб кристал.