Ян Ирвин - Тетрарх

— А защо се размразява?

— Не зная. Да си забелязвала нещо необичайно около амплимета в последно време?

— Не. Ти ме предупреди да не го използвам. — Тиан ѝ подаде кристала.

Малиен внимателно се вгледа в бипирамидата.

— Не виждам изменения, но ти го дръж под око и веднага ми кажи, ако се случи нещо необичайно.

— Очаква ли се?

— Не мога да кажа. Възможно е размразяването по никакъв начин да не е свързано с амплимета. Причината би могла да се крие в отварянето на дверта или в енергията, която конструктите са почерпили от възловата точка.

— Но си притеснена?

— Много притеснена.

Разрезът бе разсякъл две трети от платнището, но въздухът продължаваше да изхвърча със свистене. Балонът падаше — не като камък, но достатъчно бързо, за да бъде усещането ужасяващо. Лиринксът не изчака да види разбиването им, а веднага пое обратно към Тиан и вещицата.

Какво ли щеше да бъде усещането при сблъсъка със скалите? Ниш се надяваше болката да не трае дълго. Юлия изскимтя и понечи да се скрие в кутията си.

— Няма смисъл. Ела. — Крил-Ниш я взе в прегръдките си. Юлия се притисна съвсем плътно до него, сякаш се опитваше да влезе под кожата му. Той също стисна ръце около нея. Силният вятър ги бе отнесъл няколко левги западно от Тиртракс и отвъд пропастта. Сега се спускаха към подножието на глетчерите. Сблъсъкът с леда по нищо нямаше да отстъпва на камък.

Внезапно издигащо се течение улови балона и ги понесе отвъд ледените скали, към група морени, а после и отвъд тях — към остров сред замръзнала река. Ниш бе сигурен, че ще се разбият право в леда. Но вятърът продължи да ги носи към гората, скриваща средата на острова.

На вид дърветата приличаха на ели, макар игличките им да бяха сини. Един от клоните закачи торбата на балона и изтръгна малкото останал горещ въздух.

Ниш изпитваше изненадващо спокойствие. Той бе сторил всичко по силите си, ала подобно на мнозина други жертви на войната, обстоятелствата бяха срещу него. Съжаляваше единствено, че роднините му няма да знаят за случилото се с него. Семейните Истории щяха да споменават единствено „изчезнал в Мириладел“.

Балонът се носеше право към върха на едно от огромните дървета, за да се вреже в него с пълна скорост.

— Дръж се! — малко напразно се обърна той към Юлия.

Тя се притисна още по-силно към него, а механикът се вкопчи в коша. Балонът откърши върха и се наниза на ствола, който щръкна от дъното. Сини иглички и парчета кора заляха вътрешността на кошницата, от чийто под дървото изглеждаше, че израства. Иглолистното дърво се разклати силно и Ниш очакваше, че стволът ще се строши, но това не стана. Скоро дънерът престана да се тресе. По някакъв начин бяха оцелели.

Очистеният ствол беше блъснал встрани мангала и бе потънал дълбоко в торбата на балона. Отдалеч изглеждаше, че върху дървото се е нанизала черна гъба. Окончателното изхвърчане на топлия въздух донякъде развали това впечатление. Допринасяха и изкривените поддържащи жици.

Крил-Ниш погледна към Юлия.

— Поне сме живи.

— Знаех, че ще оцелеем — отвърна тя.

Спускането беше неприятно. Макар Ниш да не се страхуваше от височини, раната от пробождането го измъчваше, а Юлия се затрудняваше да разбере на каква височина са и как да слязат. И също така не можеше да прецени кои от клоните ще издържат тежестта ѝ, така че механикът трябваше да следи буквално за всяка нейна стъпка.

Най-сетне достигнаха земята, където ги очакваше колебание. Черният балон можеше да бъде видян от левги, затова Ниш се изкушаваше да го унищожи. Но пък можеше да го стори единствено чрез запалване, а един пожар сред върховете на дърветата би бил още по-забележим. Вариантът с поправянето Крил-Ниш бе отхвърлил веднага — то му се струваше невъзможно. А друг изход не съществуваше. По време на спускането не бе зърнал никакви населени места в околностите. Изглежда двамата с Юлия бяха преживели падането, за да умрат от гладна смърт.

Раната продължаваше да го боли. Тъй като по-рано не бе имал възможност, механикът свали връхната си дреха, жилетката и окървавената риза, за да я погледне. Дълъг и плитък разрез се спускаше по ребрата му почти до мишницата. Вече се бе затворила, но все още бе болезнена.

Не му идваше никаква идея за последващите действия, затова отложи решението за следващата сутрин.

— Ще трябва да лагеруваме тук. — Ниш се зае да разпъва палатката. — Ще бъдеш ли така добра да събереш малко дърва, Юлия?