Ян Ирвин - Тетрарх

Вътрешността на това ниво притежаваше формата на яйце. Красяха го плетеници от благородни метали в типична аахимска последователност.

Стената пред нея бе покрита с различни дръжки. Тиан отмести една, за да открие хитроумна койка. Друга откри шкаф с чаши, чинии и прибори за хранене. Трета криеше шкаф с оръжия, понастоящем съдържащ единствено меч със закривена форма и арбалетни стрели. Четвърти шкаф бе пълен с неразбираеми инструменти.

В пода бе вложена удобна за хващане хлътнатина, под която занаятчията откри задвижващия механизъм. Някои от компонентите му приличаха на онези, които бе използвала за изграждането на зиксибюла: различни кристали, стъклени тръби във формата на тороиди и усуквантори, а също и елементи от метал и керамика. Успокои я фактът, че пред себе си има нещо поне отчасти познато. Сглобеното от нея приспособление бе отворило двер, следователно би могла да поправи и този конструкт.

Тиан отново се изкачи в кабината на оператора, за да я огледа по-обстойно. Сетне излезе отвън, за да огледа корпуса на машината. Конструктът не изглеждаше непоправимо увреден, освен ако последвалото падане не бе увредило някаква част от механизма. Но надали аахимите биха построили бойна машина, която да е толкова крехка.

Занаятчията се приближи към преобърнатата машина. Люкът не само бе затиснат — горната част бе премазана, така че бе невъзможно да се влезе. А и надали механизмът му бе преживял подобно падане. Третата машина, легнала на една страна, по вътрешността си приличаше на първата проверена, само че бе по-лошо увредена.

Затова Тиан се върна при първия конструкт и насочи вниманието си към повредения му нос. Работата ѝ бе изморителна и изискваше огромна концентрация, защото налагаше разгадаването на предназначението на всеки от елементите и подбирането на правилния инструмент. Бе успяла да разглоби част от увредения корпус, когато осъзна със сепване, че Малиен стои зад нея.

— Ти откъде изскочи? — възкликна занаятчията.

— Тананикаш си, докато работиш. Промяна в положителната посока.

— Работата страшно ми липсваше. Готова ли е вечерята?

— Изстина отдавна. Дойдох да те повикам да закусваш.

Тиан смаяно погледна към процепа в далечната стена. Действително навън се зазоряваше.

— Нямах представа. Съжалявам.

— Няма значение. Защо разглобяваш предницата?

— Възнамерявам да я заменя с части от останалите две машини.

Малиен приклекна до нея и пъхна ръка под корпуса. В отговор се разнесе тихо изщракване. Тя стори същото и с горната му част и страните.

— Издърпай това. — Матахът посочи към една подпора.

Двете задърпаха едновременно. Цялата предна част от корпуса се плъзна на пода.

— Как го направи? — високо възкликна Тиан.

— Познавам аахимската технология — отвърна Малиен.

Половин час по-късно конструктът бе получил нова предница. Тиан изтупа ръце и се отдръпна, за да погледне машината. Ако се изключеше прахта, конструктът изглеждаше като нов.

— Все още остава по-големият проблем: как да го задвижим.

— Най-добре да оставим това за по-късно. Залагането на капани е честа практика в нашите машини, а дори и експерт не би продължил работа след безсънна нощ. По-късно ще ти преподам някои думи от езика ни. За да разбираш какво правиш, трябва да знаеш наименованията.

Докато Тиан спеше, Малиен отново посети Кладенеца. Още преди да е навлязла в конусовидната пещера, тя усети, че нещата са различни. Отвеждащият към него проход бе по-малко мразовит, запречващите кубове бяха по-крехки. Синкавата мъгла около Кладенеца бе гъста като крем и се издигаше по-високо от главата ѝ. Възрастната жена ясно усети съпротивата ѝ, докато се приближаваше край ръба.

Тя притеснено се загледа надолу. Ами ако бе започнал да се размразява? Малиен се заслуша за издайническото прозвъняване на напукващ се лед — това щеше да бъде първият признак. Но не се чуваше нищо. Ивиците мъгла все така лениво се стелеха вътре. Дълбините бяха притихнали, което я успокои. Процесът все още не бе започнал. Това беше добре — Малиен не бе сигурна, че сама би била в състояние да го овладее. Съмняваше се, че някой изобщо е способен.

По време на обратния път тя размишляваше за Тиан — и дали бе редно да сподели притесненията си с нея. В крайна сметка реши да ги задържи за себе си колкото се може по-дълго. За Тиан не би имало никаква полза да знае.

Същата вечер Малиен започна да излага пред Тиан основите на аахимския език — главно думите, свързани с настоящата им работа. Макар младата жена подобно на сънародниците си да говореше три езика — на югоизточната, северната и западната част на Сантенар — аахимският се оказа далеч по-труден. След уроците тя винаги се връщаше към работата с още по-голямо наслаждение.