Ян Ирвин - Тетрарх

— Този ден определено ми дойде в повече. Ще се видим утре сутринта — извини се Малиен и се оттегли в стаята си.

Занаятчията си наля чаша вода и приседна, за да отпочине. Бе връхлетяна не само от умора, а и от потискаща меланхолия. Незначителното решение да помогне на Минис бе повлякло след себе си страховити последици. Може би аахимите вече бяха встъпили във война със Сантенар. Може би невинни хора погиваха, докато тя си седеше сред чуждоземен лукс.

Тиан не можа да издържи и скочи от стола. Изпитваше неустоимо желание да причини страдание на себе си, за да овъзмезди болката, която бе причинила на Хани. Тя се затича нагоре по стълбите към площадката, на която Малиен обичаше да седи. Пробождането в далака от пренапрежение само я изпълни с радост.

Достигнала пещерата, Тиан удари с длан по стъклото. То се плъзна встрани и младата жена получи достъп до балкона.

Каменната повърхност бе заледена. Занаятчията се подхлъзна и лошо си удари пищяла в каменния стол. Без да спира, тя докуца до ръба и се загледа в зейналата празнота. В съвършената чистота на въздуха съседните върхове се очертаваха с удивителен детайл. Спускащото се слънце заливаше с блясъка си ледената повърхност.

Гледката беше вълшебна, ала невиждащият поглед на Тиан не можеше да я оцени. Сигурно Малиен изпитваше същото при идванията си тук — за да използва усамотението като платно, върху което да нанесе спомените от завинаги отнетия ѝ Аахан. От света, на който не бе могла да се върне. Дори и отварянето на двер между световете пак бе запазило тази невъзможност, защото Аахан загиваше. Аахимите бяха вечни изгнаници, без собствен дом.

Също като Тиан.

По времето, когато червеникавото слънце се потапяше сред езерото от мъгла, седналата в креслото занаятчия бе замръзнала, залепнала за камъка.

— Какво по дяволите те е прихванало?

Малиен я разтърсваше. Опитите на Тиан да отвори очи се оказваха напразни и за един ужасяващ миг тя се изплаши, че е изгубила зрението си завинаги. Възрастната жена отдели образувалия се върху миглите ѝ лед, разтри ги с топлата си длан и занаятчията успя да раздели клепки.

Отведена долу, където ѝ бе връчена чаша гъста и сладка червена напитка, Тиан се почувства глупаво. Затрудняваше се да осмисли подтика, тласнал я да стори това.

— Мисля, че се наказвах — със запъване произнесе тя.

— Ама че глупост! Ако си сторила вреда, направи нещо, с което да я компенсираш.

Тиан отпи нова глътка. Малиен беше права: тя трябваше да направи нещо. Но какво? Може би да се върне във фабриката и да възобнови работата си?

Матахът разгръщаше страниците на дребна книжка в подвързия от жълтеникава кожа, но не я четеше.

— Наред ли е всичко? — поинтересува се занаятчията.

Възрастната жена положи книгата встрани.

— Трудно ми е да ти опиша какъв шок беше за мен да науча за дверта и да видя конструктите. Арогантността винаги е била слабата черта на аахимите. Толкова много машини, представляващи такава мощ, биха разпалили високомерие и сред най-скромната гръд. Отлично познавам водителите като Витис — дръзки до невъзможност, слепи глупаци. Той е изгубил и света, и клана си. Това означава, че няма да допуска компромиси. Той е страдал — значи и останалите трябва да страдат. Историите ни съдържат множество примери за подобни предводители, само че всеки от тях е поглеждал назад към времето на някогашното величие и е осъзнавал, че то е минало.

— Витис е различен. Той е изгубил всичко, което е имало значение за него. Сега има пред себе си възможност, каквато се открива веднъж в живота. И нищо не е в състояние да го усмири. Начело на могъща армия, най-могъщата, събирана някога, той пристига сред свят, разрушен от война. Какво смяташ, че ще направи?

— Ще го завладее — тихо каза Тиан. — Но… ние всички сме част от човечеството. Може би ще се съюзи с нас срещу лиринксите.

— Аз бих се съюзила — отвърна Малиен, — но защо би го направил той? Мнозина аахими смятат вас, проточовеците, за примитивни, дори подчовеци. По думите ти спокойно мога да заключа, че Витис също споделя подобни възгледи. Той би предпочел лиринксите да спечелят. Не е изключено дори да се съюзи с тях.

Тиан почувства кръвта ѝ да се смразява.

— Не би сторил подобно нещо — прошепна тя. — Не би могъл.

— Погледни вашите собствени Истории, Тиан. По-напредналите раси, по-могъщите нации са унищожавали стотици от по-слабите.

— Но ние имаме древна и забележителна цивилизация. Как е възможно някой да си помисли…