Ян Ирвин - Скрутатор

— Излагате се на риск, нали? — тихо каза Иризис на Фин-Мах. Двете бяха застанали сами в предната част на коша.

— Скрутаторът ми даде валидно нареждане — сковано отвърна другата. После добави малко по-меко: — Освен това вече съм необратимо асоциирана с Ксервиш Флид. Ако той рухне, аз също ще го последвам.

— Би могла да промениш асоциацията си — хитро подметна Иризис, за да види реакцията ѝ.

— Промениш ли се веднъж, завинаги се дамгосваш като безполезна. Дала съм клетва пред скрутатора и няма да я наруша, каквото и да ми коства това.

— Мнозина не биха проявили подобно благородство — без да мисли каза Иризис.

— Ще стоя нащрек — ледено каза Фин-Мах. Особено когато ти си наблизо , намекваха думите ѝ.

Иризис не бе искала да създаде подобно впечатление, но вече бе прекалено късно да оттегля изказването си.

Стената на Снизорт бе четири дължини висока и също толкова дебела. Върхът ѝ бе увенчан с бодливи храсти, които на места пламтяха, а другаде бяха разкъсани от катапултни снаряди. Стената бе строшена на пет места и бе пуста.

Въздухоплавът се понесе успоредно с нея. Пролуките и разбитата порта почти не се виждаха от купчините мъртъвци — човеци и лиринкси. Отвъд стените лежаха още трупове. Все така никъде не се виждаха врагове. От въздуха Иризис можеше да види колоните лиринкси, отправящи се на югозапад към Туркадско море. Оттеглянето им бе удивително бързо.

От няколко места в тъмната лепкава земя се виеше дим. Това щеше да затрудни достъпа до подземния град. Повърхността над възлопресушителя, издигала се в нажежен купол точно преди експлозията, понастоящем представляваше огромен кратер, стелещ дим. Отвъд него, също зад стените, Голямата сълзевина зееше почти с широчината на левга. И от нея се издигаше лек дим. Избухналата възлова точка се намираше няколко левги на север, но бе скрита зад стелещите се над земята облаци.

Слънцето почти допираше западния хоризонт. Иризис се обърна в другата посока, към командния хълм. Скрутаторите сигурно се бяха оттеглили в офицерската палатка заедно с Флид. Тя отново погледна напред и промърмори:

— Надали е останало живо същество под земята. Навсякъде гори.

— Грешиш — отвърна Фин-Мах. — Асфалтът гори жежко, но бавно. В този момент огънят ще е обхванал само малка част от подземията. Ще видиш.

— Ще слизаме там? Та ние ще се задушим след първите няколко крачки!

— Огънят привлича въздух към себе си. Извън сърцевината на огъня въздухът ще бъде свеж. Заповедите ни са да влезем, ако успеем, и да заловим някое от плътоформираните създания.

— Проникването ще се окаже лесно — каза Иризис, — но се съмнявам, че ще се измъкнем живи.

Думите ѝ представляваха безизразна констатация. От толкова време очакваше да умре, че мисълта за опасност вече не пораждаше реакция.

— От това място се спуснахме последния път със скрутатора — продължи тя, сочейки най-голямата яма. — Само че тогава имахме перцептора да ни показва пътя.

Искаше ѝ се Юлия и сега да е с тях. Дребната жена умееше да вижда в ума си всички излъчвания на Тайното изкуство, благодарение на което ѝ умение бяха стигнали до възлопресушителя. Тази способност на Юлия ѝ позволяваше да открива човеци, притежаващи мистичен талант, а също и повечето лиринкси. С нейна помощ лесно биха избегнали евентуални врагове и също тъй лесно биха открили търсените създания.

Но Юлия бе изчезнала.

— Спусни ни в онази яма, пилоте — каза Фин-Мах, сочейки към най-голямата дупка. Земната рана бе обгърната в пушек. — Войници, пригответе оръжията си.

Зелените очи на Инуи се разшириха, но все пак тя кимна. Въздухоплавът се понесе към ямата, на един хвърлей над земята. Войниците насочиха арбалетите си. Иризис също напрегнато се оглеждаше. Нищо не помръдваше сред блатистата чернота. Ако имаха късмет, всички лиринкси щяха да са си отишли.

Машината застана точно над ямата — конусовиден изкоп, разсякъл лъскавия пясъчник. Тясна пътека следваше склоновете, отвеждайки към дълбината.

Инуи започна да изпуска газ от торбата. Въздухоплавът леко се разклати, стабилизира се и бавно се понесе надолу сред все по-нарастващ дим.

— После накъде? — попита Фин-Мах, застанала до пилота.

Иризис не отговори веднага. Черната скала изглеждаше еднаква, а и погледът се нуждаеше от известно време, за да привикне. Скоро сред стените започнаха да изникват по-тъмните петна на отвори. Те бяха поне дузина и от някои се издигаше мазен дим. Как би могла да ги различи? Бе дошла тук по-миналата нощ, сред почти непрогледен мрак.