Ян Ирвин: Скрутатор

Йън Ървайн е роден в Батърст през 1950 г. Завършил е колежа „Шевалие“ и университета в Сидни: бакалавър на науките по геология и докторска степен по океанография.

Първоначално Ървайн работи като проектен мениджър по проблемите на опазването на околната среда. През 1986 г. основава собствена консултантска фирма, извършваща проучвания за клиенти от Австралия и света. Работи в множество страни от Азиатско-тихоокеанския регион. В качеството си на експерт по замърсяването е взел участие в изготвяне на някои от австралийските насоки за опазването на океана.

Йън живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Поредиците „Взор през огледалото“ и „Кладенецът на ехото“ са публикувани в единадесет страни.

www.ian-irvine.com

Кръв, органи и черва изграждаха по-голямата част от състава на калта, тъй като битката буквално бе застлала земята с трупове. Това бе най-противната и страховита гледка, която Иризис Стирм някога бе виждала. А ѝ се налагаше да я търпи от почти денонощие. Цветът на човешката младеж погиваше пред стените на Снизорт, а никой не можеше да стори нищо.

Тя захвърли строшения си меч и си взе нов — наоколо лежаха предостатъчно оръжия, предоставящи избор.

— Скрутаторе — обърна се тя, борейки се с хлъзгавия наклон на кална могила, — какво ще правим?

— Ще умрем — сгримасничи Ксервиш Флид. — Това клане бе краят на цивилизацията, краят на всичко, за което съм се сражавал през целия си живот.

— Аз няма да се предам, сър.

— Изключително благородно от твоя страна, Иризис.

— Трябва да има начин.

— Няма. Лиринксите са прекалено много и ни убиват два пъти по-бързо, отколкото ние убиваме тях.

Иризис се огледа.

— Да опитаме да достигнем командния пост. Не е далече. — Пунктът се издигаше върху един плосковърх хълм от дясната им страна. Знамето на Съвета все още се развяваше там. — Така поне ще сме в състояние да видим какво става.

— Къде е Юлия? — попита Флид. Въпросът му бе закъснял.

— Предполагам, че се е скрила някъде.

— В такъв случай тя се е оказала по-умна от всички нас. Ами пилот Хила?

— Лиринксите я убиха в първата атака вчера сутринта, малко след като въздухоплавът се разби. След рухването ѝ вие останахте да я защитавате, но тя почина от раните си.

Флид поклати посивялата си глава.

— Не си спомням. Не помня почти нищо от изминалия ден.

— А аз си спомням всяка минута, макар да ми се иска да не беше така — рече Иризис. — Да вървим.

Изсред купчините наченало разложение от лявата им страна изникна лиринкс. Създанието се извисяваше с цяла глава над Иризис (самата тя висока жена), а огромната му уста с лекота би прегризала крака ѝ. Едното от ципестите му криле се влачеше в кървавата кал. Мощната му ръка бе отсечена под лакътя. Съществото замахна към скрутатора, който избегна удара, привеждайки се назад, а после се извъртя и се хвърли в атака, поваляйки противника с един удар между бронираните гръдни плочки.

Врагът се стовари тежко в калта, оплисквайки и двамата. Флид дори не се обърна назад.

— Къде сте научили това, Ксервиш? — попита Иризис. Скрутаторът бе дребен и слабоват на вид мъж над средна възраст. И друг път Иризис го бе виждала да се сражава, но не и с подобна смъртоносна ефикасност като в миналия ден.

— Скрутаторите получават най-доброто от всичко, така че бях обучаван от експерт. И все пак този удар не би имал успех срещу здрав лиринкс.

Прекосиха край два кланкера — осмокраки механични чудовища, достатъчно големи, за да позволят пренасянето на десет войници и оборудването им. Лявата машина изглеждаше невредима, но същото не важеше за екипажа ѝ: върху копиемета се бе облегнал безглав труп, друго тяло лежеше край катапулта. Изчезването на полето бе превърнало кланкерите в купчини безполезен метал.

Самотен стрелец стоеше зад заредения копиемет на дясната машина, насочил оръжието към бойното поле. Той стреля. Тежкият снаряд полетя — прекалено бързо, за да бъде проследен — и приключи полета си право в гърдите на далечен лиринкс.