Ян Ирвин - Скрутатор

— Какво беше това? — попита Иризис.

— Нямам представа — отвърна скрутаторът.

Другият лиринкс приключи маневрата си и се озова край платнището на целта си. Той замахна, но ноктите му не успяха да разсекат плата, защото изблик светлина полетя насреща му. Създанието се преобърна във въздуха и също се понесе към земята. Някъде по средата на падането си то се опомни и отново разпери криле. Само че беше прекалено късно — скоростта, с която се блъсна в червенеещата кал, надали бе оставила здрава кост в тялото му.

— Не усещам Изкуството — объркано каза Флид. — Какво правят скрутаторите?

Долу битката не бе възобновена. Машините се върнаха в предишната си формация, увиснали над бранното поле. Роторите им се въртяха съвсем леко, за да ги задържат на едно място.

— Кой ли от Съвета е имал дързостта за подобно начинание и досетливостта, че от него би имало нужда? — рече скрутаторът.

Иризис имаше определено подозрение, но предпочиташе да изчака и да не го сподели.

От средните машини на най-горния ред изникнаха пилони, които се протегнаха към съседните въздухоплави. От тази импровизирана рея бе спуснат лъскав плат, който бе уловен от долните четири машини и от онези на последния ред.

— Какво правят? — каза Там.

Никой не отговори. Въздухоплавите отново започнаха да изместват позицията си, за да издърпат средата на платнището назад. Това им отне известно време, тъй като и най-лекият вятър бе достатъчен, за да размести позициите.

— Вдлъбнато огледало — каза Иризис. — Но за какво им е?

— Изобщо не използват Изкуството — каза Флид. — Просто са заслепили лиринксите. Техните очи са прекалено чувствителни към ярката светлина. Сражават се през деня само в краен случай. Заслепени им е било трудно да запазят съсредоточението, необходимо за полета. И, както видяхме, се възстановиха прекалено късно.

— Отново се раздвижват — каза Флангърс.

Дванадесетте въздухоплава завиха, съумявайки да запазят формата на извития плат. Светлината на слънцето попадна в огледалото. Лъч с диаметър двадесет дължини изникна върху земята.

Лъчът се отправи през бойното поле, за да се насочи към група лиринкси, които в този момент нападаха войници. Иризис насочи далекогледа си натам. Крилатите създания повдигнаха ръце, за да заслонят очите си, а после се обърнаха и побягнаха. Един дързък ратник се втурна след тях и порази противника си с удар между гръбните плочки, но останалите създания избягаха.

Лъчът се насочи към друго лиринкско скупчване. И тези същества се пръснаха.

Калта, където минаваше снопът, започна леко да дими. Следващите петдесетина лиринкса бяха по-упорити в съпротивлението си, но след минута те също започваха да отстъпват.

— С помощта на леща лъчите на слънцето могат да подпалят хартия — каза Иризис. — Но не мисля, че това е целта им.

— Снопът е фокусиран да обърква и заслепява — рече Флид, отдръпвайки своя далекоглед от окото си. — Но е достатъчно силен да отнема зрението, ако погледнеш директно в него.

Генерал Там бе придобил замислен вид.

— Да наредя ли контраатака, сър?

— Изчакай — рече скрутаторът. — Ако огледалото се разкъса заради вятъра или лиринксите го атакуват решително, ще се окажем в още по-лоша ситуация.

Лиринкските атаки бяха придобили отчаян оттенък, но лъчът спираше всеки техен щурм. Още преди изтичането на настоящия час те бяха започнали да отстъпват масово. Тогава снопът светлина се насочи към вражеските редици, обграждащи стените на Снизорт.

Внезапно шест лиринкса се издигнаха във въздуха, изолирани, отправящи се към въздухоплавите.

— Сега ще стане интересно — каза Там. — Няма да успеят да преместят огледалото, за да заслепят и шестимата.

Въздухоплавите не се и опитаха. Първият приближил се лиринкс натежа от арбалетните болтове, които щръкнаха от гърдите и главата му. Той полетя към земята и се разби върху склона зад командния хълм. Вторият бе споходен от същата съдба: въздухоплавите носеха множество стрелци. Останалите лиринкси предпочетоха да се оттеглят — във въздуха бяха прекалено уязвими. Огледалото продължи работата си необезпокоявано.

— Нещо става — рече Иризис в ранния следобед. Тя наблюдаваше действията на враговете край южната стена на Снизорт. Сред дима лиринксите търчаха напред-назад. — Изглежда изпращат подкрепления.

— Не мисля така — каза скрутаторът.

Флангърс тихо рече:

— Те носят торби и сандъци.

— Къде е далекогледът ми? — попита Флид.