Ян Ирвин: Скрутатор

— Чрез някакъв дързък ход, с удивителна победа.

— Ще е нужно неземно чудо, за да ни спаси.

— Тогава се хващайте на работа — отвърна тя. — Всички разчитаме на вас, сър, не бива да се проваляте.

Върхът на хълма бе почти идеално равен, разчистен и зает от командната шатра, разположена в центъра му. Обграждаха я други, по-малки палатки. Стоящите на пост войници отдръпнаха копия, за да им позволят да минат. Зад тях стояха арбалетчици със заредени оръжия — вражеските пълководци бяха любима цел на лиринксите.

Флид кимна към капитана им, сетне се обърна, за да погледне към бойното поле. Лицето му помрачня, стене той се отправи към главната палатка.

Генерал Там, подскачащо кълбо мускули с лъскаво плешиво теме, го пресрещна на входа.

— Скрутатор Флид! Вече бяхме изгубили надежда, че ще ви…

— Къде е генерал Гризм? — прекъсна го Ксервиш.

— От другата страна. Да го повикам ли?

— Повикай го. Каква е ситуацията?

Там защипа ухото си с формата и цвета на сушена праскова:

— Изгубихме четиринадесет хиляди. Други шест хиляди са осакатени за цял живот и също са негодни за служба. Въпреки неохотността си, аахимите също изгубиха шест хиляди. Нещата отиват на зле.

— Неохотност? — остро каза Флид.

— Не бих искал да нарека съюзниците ни страхливци, сър, но…

— Сега не е моментът за недомлъвки, генерале.

— Още преди изчезването на полето аахимите не се отзоваваха на молбите ни за помощ, а се задържаха на безопасни позиции. А след експлозията изоставиха нападението и се стараят да защитават единствено себе си, без да се включват в нашите контраатаки…

— Изглежда отдавна не им се е налагало да влизат в битка на живот и смърт — каза Флид, — чиято загуба би означавала край на всичко. Благородната им външност прикрива гнила сърцевина. Неведнъж те са се проваляли в най-критичния момент, когато разликата между победа и поражение се е заключавала в храбростта да продължат да се сражават. А хрониките ни показват, че голяма част от провалите им се дължат на измяна. Ако това са съюзниците, с които разполагаме, генерале, ще трябва да се сражаваме още по-усилено.

— И да измрем още по-бързо. Умолявам ви, скрутаторе, позволете ми да дам сигнал за отстъпление. Иначе утре сутринта от армията ни няма да е останало нищо.

— Така да бъде — рече Флид. — Но ако лиринксите искат да ни унищожат, това ще им даде възможността да го сторят още по-бързо.

— Но вие не смятате, че това е целта им?

— Поне не главната им цел.

— Тогава защо са тук? — възкликна Там.

— Виж, това бих искал да узная.

Генералът даде знак на сигналиста си, който притича до ръба на хълма. Зазвучаха тръби. С крайчеца на окото си Иризис наблюдаваше скрутатора — той крачеше неспокойно и изглеждаше ужасно притеснен. От идването им в Снизорт нищо не бе протекло по план. Съветът на скрутаторите му бе наредил да разруши лиринкския възлопресушител, за да лиши враговете от възможността да източват енергийното поле и да оставят кланкерите беззащитни.

Флид, Иризис и Юлия се бяха промъкнали в подземните лабиринти на Снизорт. С помощта на перцептора бяха открили пещерата на възлопресушителя и Флид бе успял да го унищожи. Неочаквано, това бе породило експлозията на самата възлова точка. Всички излъчвания бяха изчезнали. И кланкери, и конструкти бяха останали без захранване. Шестдесет хиляди души и двадесет хиляди аахими се бяха оказали неспособни да разчитат на кланкерите и конструктите си.

В друга бойна обстановка подобна войска не би се затруднила срещу двадесет и петте хиляди лиринкси, ала битуминозната почва край Снизорт с нейните ями, скрити залежи и лепкава гъстота не позволяваше равностойност. Освен това враговете се бяха оказали с почти десет хиляди по-многобройни от очакваното. Без подкрепата на кланкери войниците бяха погивали с десетки.

Флангърс остана да изчаква пред палатката, а Иризис започна да обхожда ръба на хълма, невиждащо загледана към ширещото се бойно поле. Всичките им усилия и ужаси в подземията се бяха оказали напразни и по-лошо — дори пагубни.

И все пак тя бе отбелязала една важна победа в Снизорт, макар и касаеща само нея. В критични обстоятелства и с помощта на Юлия Иризис си бе върнала таланта, убягвал ѝ от деня, в който бе навършила четири години. Способността ѝ да черпи енергия от полето се бе възвърнала. Най-сетне тя бе станала истинска занаятчия.

През целия си живот бе мечтала за този ден, но сега възвръщането на таланта не ѝ носеше очакваната радост. Може би тя бе изгубила и друга, още по-ключова способност: умението да извлича удовлетворение от постиженията си? А може би тази сухота се дължеше на очертаващата се неминуема гибел?