Ян Ирвин - Скрутатор

По гърба ѝ пролазиха тръпки. Мисълта за мечтания цивилен живот, в който тя най-сетне ще може да се отдаде на истинското си хоби — бижутерството — ѝ бе позволявала да търпи монотонната агония на войната. Когато сраженията най-сетне приключеха, щеше да отпадне и принудата от труд в името на победата. Ала в последните няколко дни Иризис се чувстваше изключително близо до смъртта. Чувстваше се обречена.

Въпреки думите, които бе казала на скрутатора, тя очакваше, че днешният ден ще докара края им. Дори опитният Флид не можеше да открие изход от това фиаско. Нямаше как да избягат, защото експлозията на възела бе повредила въздухоплава. Поправката му щеше да отнеме дни — при положение, че изобщо бе оцелял в битката.

Извършила една обиколка, Иризис приседна на земята зад палатките, опитвайки се да различи какво става на бойното поле. Навсякъде виждаше как събратята ѝ умират в отчаянието си. Един лиринкс спокойно можеше да се изправи срещу двама души и да ги надвие. Дори трима или четирима често се оказваха недостойни противници.

Малцина от лиринксите се бяха издигнали във въздуха, но това не бе изненадващо. Само най-могъщите мистици сред тях умееха да извличат енергията на далечна възлова точка. А дори и това би им отнемало прекалено много внимание.

Иризис забеляза двама лиринкси, отпуснати върху термалите, за да пазят силите си. Те наблюдаваха действията на бойното поле и изпращаха кратки съобщения към бойците си на земята.

Оглеждащата небето занаятчия забеляза странно петно сред източния хоризонт. То не приличаше на лиринкс. Друго петънце изникна вляво от първото, трето се появи от дясната страна. Заради дима и маранята на пладнето формите бяха трудни за различаване. Все пак, присвивайки очи до насълзяване, Иризис можа да забележи, че петънцата са леко длъгнести и всяко от тях носи по-малка точица под себе си.

Изникнаха още петна, повишавайки бройката си до дузина. Жената се затича към командната шатра.

— Скрутаторе! Скрутаторе!

Той повдигна очи към нея. Двамата с генерал Там се бяха надвесили над картата и планираха отстъплението, местейки позиционни маркери. Писарите отбелязваха нарежданията и ги предаваха на изчакващите отвън вестоносци.

— Остави ме — изръмжа той. — Това не може да чака.

— Елате навън, бързо! Няма да повярвате.

Флид я изгледа изпод слятата си вежда. Изглежда лицето ѝ го убеди във важността на случващото се, защото скрутаторът остави фигурката, която държеше, и с рачешката си походка се отправи към изхода.

Тя го повлече към задната част на палатките.

— Погледнете!

Очертанията над протегнатата ѝ ръка бяха очевидни.

— Въздухоплави! — каза Флид. — Ето какво е замислял Съветът.

— Всяко подкрепление е добре дошло — каза Там, изниквайки сред тях. — Макар че дванадесет въздухоплава не могат да ни помогнат с много.

— Да изчакаме и да видим — рече скрутаторът. — Ще спретнеш ли някаква закуска, Иризис?

След двадесет минути въздухоплавите прелитаха над бойното поле. Те се движеха в идеална формация от три реда и направиха една обиколка около полесражението, където битката спря: човеци, аахими и лиринкси изчакваха, за да видят какво ще последва. Тъй като бяха леки, въздухоплавите можеха да се захранват с енергия от далечно поле.

— Изглежда имат някакъв план — каза Иризис, поглъщайки комат черен хляб. Той бе военна дажба и изключително безвкусен, само че гладът ѝ не проявяваше претенции.

През цялата си обиколка машините бяха запазили формацията си.

— Почти изглежда… че ги направлява един ум. — Флид режеше парчета зелено сирене и по две наведнъж ги блъскаше в устата си. — Макар това да не е възможно.

Флангърс се приближи към тях, отпуснал ръка върху дръжката на меча си.

— По-добре да внимават.

Двамата лиринкси, кръжащи над бойното поле, се отправяха към летящите машини. Единият рязко се понесе към лявата страна, а вторият се насочи към най-десния въздухоплав на горния ред. Атаката им бе координирана, за да достигнат целите си по едно и също време. А въздухоплавите бяха страшно уязвими. Един удар на лиринкски нокът бе достатъчен, за да разкъса торбата с газ. Въпросната торба затрудняваше и отблъскването на нападения, спускащи се директно над въздухоплава.

Машините леко се разместиха. Точно преди по-горният лиринкс да достигне целта си, от тях пламна блясък, който обгърна създанието. Със сгърчени криле то полетя надолу, където изчезна зад хребета на един хълм.