Ян Ирвин - Скрутатор

— Предвождащата машина носи знамето на Съвета — каза Флид, отново замижал през далекогледа. — Интересно кой ли я командва? Надали е Гор. Той никога не би рискувал кожицата си.

— Много скоро ще узнаем.

— Ще отида да ги пресрещна.

Иризис отново бе прободена от лошо предчувствие. Тя понечи да последва скрутатора, но той се обърна и каза хладно:

— Няма да имам нужда от теб, майсторе. Остани тук и изчаквай нарежданията ми. Ще бъдеш ли така добра да кажеш на Фин-Мах да дойде?

Неочакваната и студена формалност беше по-лоша и от шамар. Тъй като Флид мълчаливо продължи пътя си, Иризис се отправи обратно към палатките, откри перквизитор Фин-Мах и ѝ предаде съобщението. А после отново започна да се разхожда из хълма.

Ксервиш Флид не бързаше, защото той също имаше лошо предчувствие. Въпреки героизма им и рисковете, които бяха поели, мисията по унищожаването на възлопресушителя се беше провалила. Приспособлението, което бе получил от Съвета, се бе оказало дефектно, може би умишлено. Заради това една трета от армията бе изгубена. Скрутаторът не би могъл да избегне вината, а дори и да разполагаше с подобна възможност, пак не би го сторил. Войниците бяха поверили съдбите си в ръцете му, а той не се бе оказал достоен за това доверие. Макар отдавна привикнал към ужасите на войната, всяка смърт му тежеше.

Някой друг предводител би могъл да спечели тази битка, мислеше си той, въпреки загубата на възловата точка. Някой друг предводител би осъзнал, че мисията за възлопресушителя е неоправдано опасна. Някой друг предводител би предотвратил бедствието. Но Флид не бе сторил нищо подобно. Оставаше му единствено да поеме отговорност за случилото се. Ако дългът налагаше наказание, той щеше да го понесе.

И все пак сърцето му трепна, когато зърна човека, изникващ от приземилия се аварийно въздухоплав. Висок, едър мъж на средна възраст, с разкошна черна брада и благородни черти, сгрозявани единствено в моментите на вълчата му усмивка. Но в момента председател Гор не се усмихваше. Настроението му изглеждаше изключително лошо. Следваха го останалите десетима членове на Съвета — четири жени и шестима мъже. Всички те бяха раздърпани, разрошени и изключително гневни.

Макар Флид да запазваше скрутаторската си длъжност, той бе изгубил членството си в Съвета. Ксервиш притича да помогне на Гор да слезе, но едрият мъж бутна ръката му. В лявата вежда на председателя се бяха заплели капчици кръв от рана на темето му.

— Радвам се, че дойдохте — каза Флид и отпусна ръката си. — Огледалото е отлично нововъведение, макар че ще проработи само веднъж. При следващия сблъсък врагът ще е изготвил тактика, за да го неутрализира.

Главният скрутатор не обърна внимание на думите му.

— Изобщо не трябваше да ти оказвам доверие!

— Трябваше да дадеш личен пример и сам да свършиш работата. Но това никога не е било в стила ти, нали, Гор?

Ръката на генерал Там също не бе удостоена с ръкостискане. Председателят бързо се отправи към върха на хълма, където спря, за да огледа бойното поле. Всичко това беше поза, разбира се — бе разполагал с часове полет, за да стори това.

Останалите скрутатори го последваха. Дори дребната Хали, проявяваща известна дружелюбност към Флид, не удостои с поглед бившия си колега. Ксервиш не бе и очаквал друго. Макар че това бе известно на малцина, скрутаторите не бяха разположени на върха на йерархията — над техния Съвет се издигаше тайнственият Нуминатор. Някой трябваше да поеме вината пред него и именно на Флид се падаше тази роля.

Гор понечи да каже нещо, но бе прекъснат — последният въздухоплав се приближаваше към хълма, за да се приземи право пред офицерската палатка. Слизащият от машината човек се движеше с известна неловкост, защото имаше само една ръка. Флид неволно трепна. Това бе последният човек, когото бе очаквал да види.

Въздухоплавът се отдели от земята и отново се издигна, а слезлият се обърна. Светлината на слънцето подпали повърхността на платинената маска, скриваща по-голямата част от лицето му. Металните скоби обгръщаха главата подобно шлем. Дупката в бузата бе поправена. В единственото око се долавяше блясъкът на лудост.

— Този път няма да се измъкнеш, скрутатор Флид — заяви временен скрутатор Джал-Ниш Хлар.

Иризис бе задрямала в сянката на една палатка, когато перквизитор Фин-Мах я разтърси. Последната бе дребна, тъмнокоса и тъмноока жена, чиято студена красота по-скоро отблъскваше окото. По принцип я обгръщаше излъчването на достойнство, но сега изглеждаше зачервена като след дълъг бяг.