Ян Ирвин - Скрутатор

— Вземи индикатора и меча си и ме последвай, майстор Иризис.

— У мен са.

Двете не се харесваха особено. Острият език на Иризис веднъж бе наскърбил другата жена. До този момент русата девойка не бе открила начин да се извини.

— Тогава се размърдай! — остро каза Фин-Мах. — Скрутаторът нарежда.

Иризис дори не си и помисли да задава въпроси. Перквизиторският ранг се намираше на непосредственото стъпало преди скрутатарската длъжност. Един перквизитор би могъл да издаде нареждания към градоначалник и да очаква мигновеното им изпълнение. Освен това Иризис знаеше, че Флид иска да я изведе на безопасно разстояние. Гор нямаше да е забравил бягството ѝ от Ненифър, надали бе спаднал интересът му към специалните ѝ умения. Начинът, по който Иризис бе убила онази магьосница в акведукта, представляваше заплаха за всички мистици.

Фин-Мах изникна отново, понесла малка раница. Двете се промъкнаха край стражите и се отправиха в падина, която се спускаше далеч от бойното поле. По средата на пътя ги чакаше Флангърс. Той кимна на Фин-Мах, сетне закрачи до Иризис.

— Какво става? — тихо попита тя.

— Тук съм, за да помагам с цялото си умение — отвърна войникът, което не беше особено информативно.

Фин-Мах се придържаше към средата на падината, където храсталаците бяха най-гъсти. След десет минути тримата стигнаха подножието. Един от въздухоплавите бе привързан на един хвърлей разстояние. Перквизиторът се отправи към него.

— Дръжте се така, сякаш този въздухоплав е наш — каза Фин-Мах през рамо. Тримата изникнаха от храстите и се приближиха до задната част на машината. Там Фин-Мах потропа по гондолата. Последната бе около осем дължини дълга и три широка, оформена като лодка със заоблено дъно. Не беше особено масивна, тъй като бе изградена от въжета, опънато платнище и олекотени греди. Палубата също бе платнена, а имаше и каюта, изградена от същия материал. Единствено вратата ѝ бе дървена, окачена на кожени панти.

Този въздухоплав бе по-различен от машината на Флид. Роторът, прикачен на кърмата и защитен с решетка от тел, имаше десет перки. Към него бе прикрепен дълъг лост, позволяващ маневриране. Контролерът бе прикачен към въпросния лост. Над ротора бе монтиран някакъв механизъм, скрит зад метален кожух. В горната му част имаше малък резервоар с вода. Тръба свързваше механизма с торбата над коша, а друга бе насочена надолу, край кърмата. Изглежда това приспособление създаваше газ, елиминирайки нуждата от презареждане на торбата. Това вече представляваше значително подобрение.

Облегнат на въжените перила войник възкликна сподавено и скочи да грабне копието си. Виждайки значката на перквизитора, той замръзна и веднага отдаде чест.

Фин-Мах се покатери вътре и кимна на командира. Иризис и Флангърс я последваха. На борда имаше общо десет войници.

— Отиваме да огледаме вътрешността на Снизорт — каза Фин-Мах. — Как се казваш, пилоте?

Пилотът бе млада жена с руса като нарцис коса, луничаво лице и очарователна цепка между предните зъби. Тя бе дребна и стройна — пилотите биваха подбирани според тежестта им.

— Инуи, сър. — Тя сведе глава, тъй като не искаше да погледне Фин-Мах в лицето, и хвърли умоляващ кос поглед към командира на войниците — млад мъж с почерняло от слънцето лице и остър нос, който също отказваше да поглежда към новодошлата, а наду бузи и се намръщи. Не му се искаше да се възпротиви на нарежданията на перквизитор, само че той отговаряше пред друг господар.

— Наредено ни е да изчакваме тук — каза той, загледан в платнения под.

— По чие нареждане?

— Временен скрутатор Джал-Ниш Хлар. Това е неговият въздухоплав.

— Моите нареждания идват от скрутатор Ксервиш Флид, главнокомандващ на всички тукашни сили. — Фин-Мах му показа пергамент, носещ печата на скрутатора.

Капитанът преглътна, кимна и се обърна към пилота. Инуи постави открит шлем с кристали и жици над главата си, хвана лоста и се намръщи, търсейки далечно поле, което да използва. Роторът започна да се върти. Войниците освободиха въжетата и въздухоплавът се надигна.

— Не ни издигай високо — заяви Фин-Мах и се консултира с някакъв инструмент, останал скрит зад дланта ѝ. — Не повече от необходимото, за да избегнем катапултите. — Тя протегна ръка, за да укаже посоката.

Въздухоплавът се понесе към северната стена на Снизорт, прелитайки над редица конусовидни ями, носещи следите от някогашен добив. Последва ги долина, също някога изпълнена с асфалт. Сега от него бяха останали само черни ивици, някои от които димяха заради лиринкските палежи. Но от врага нямаше и следа.