Ян Ирвин - Скрутатор

— Помня, че слязохме по седемстотин четиридесет и едно стъпала — рече Иризис и започна да брои. Фин-Мах стори същото и отново се консултира с прибора си.

— Ето там! — Перквизиторът посочи към тунел близо до дъното. — Спусни ни там, пилоте.

Жуженето на ротора почти се изгуби. Машината продължаваше да се спуска. Глождещото зловоние дразнеше очите им. Когато въздухоплавът се изравни с отвора, войниците запратиха куки и придърпаха гондолата към стълбите.

— Ще влезем вътре — обърна се Фин-Мах към командира на войниците. — Вземи петима от хората си. Скрутатор Флид ми нареди да се сдобия с известни… вражески предмети. Останалите четирима да останат да пазят машината.

Капитанът размърда крака. Той изглеждаше на не повече от петнадесет и Иризис изпитваше съжаление към него.

— Имам заповеди да не напускам поста си.

— Тези заповеди се отменят. — Фин-Мах се вторачи в него. — Тази мисия е важна за победата, войнико, и се нуждае от придружители.

Той се вторачи в ботушите си, погледна към нея, сетне кимна.

— В такъв случай няма да имате нищо против да ми връчите заповедта в писмен вид.

Фин-Мах извади малко парче хартия от джоба на гърдите си, надраска нещо и удари личния си печат. Капитанът прочете документа и го прибра.

— Останете да ни чакате тук — обърна се Фин-Мах към пилота. — Ако изникне опасност, издигнете се и продължете да наблюдавате.

— А ако не се върнете?

— Чакайте до разсъмване. Ако и тогава още не сме се появили, свободни сте да се върнете обратно.

Подземията изглеждаха различно от предишното посещение на Иризис. Тогава тунелите бяха представлявали оживен град, все още зает от лиринксите. Сега представляваха черен, зловонен пъкъл, където таваните бяха рухнали, от подовете се издигаше дим, а лиринкски тела лежаха навсякъде. Стелещите се па̀ри приличаха на призраци. Внезапни вихри донасяха течения на хлад и горещина, а някъде в далечината долиташе кипящият пукот на нагорещен асфалт.

Хората на перквизитора успяха да си проправят път до не толкова пострадал участък, където се заеха да търсят хранилищата на плътоформираните създания, но без успех. Фин-Мах оповестяваше всеки завой и разклонение, а Иризис си ги отбелязваше. Това щеше да им позволи да открият обратния път. Тук въздухът действително бе сравнително чист, не толкова задавящ. Някои от проходите все още бяха осветявани от лампи, захранвани с дестилат, ала те почти догаряха.

Фин-Мах спря пред четиристволно разклонение и направи справка с лист хартия, след което се навъси.

— Изглежда някъде сме завили погрешно. Разпознаваш ли мястото, Иризис?

Запитаната поклати глава:

— Тунелите ми изглеждат еднакви.

— Голяма полза има от теб.

— Онази нощ ни водеше Юлия — изтъкна Иризис. — Казах ти, че беше тъмно.

— Аз умея да се оправям в тъмното — каза Флангърс. — В бойната кула човек свиква с това. Бих могъл да взема няколко войници и да тръгна натам. — Той посочи надясно. — А вие проверете останалите тунели.

Перквизиторът се намръщи по-силно.

— Не бих искала да се разделяме, но обстоятелствата го налагат. Иризис, вземи Флангърс и него — тя посочи към съвсем млад войник, който още нямаше брада — и вървете натам. Ние ще се отправим по този тунел. Ако до половин час не откриете нищо, върнете се обратно тук. — С меча си тя начерта зигзагообразен белег върху скалата. — И не се губете.

— Да видим какво има зад тази врата — обърна се Иризис към Флангърс. До този момент бяха претърсили десетки пещери, но не бяха открили нищо.

Въпросният махна с ръка към младия войник — розовобузест и наплашен младок на име Ивар. Иризис бутна вратата, отвъд която ги очакваше влажно и мъгливо помещение. То бе заето от три редици предмети, напомнящи тикви. Те бяха високи до пояс, навързани със сиви проводници.

— За какво служат тези неща? — попита Флангърс.

— Предполагам за нещо, свързано с плътоформиране — отвърна Иризис.

Той преглътна. Това тъмно Изкуство се намираше извън разбирането на героя.

Останалите помещения съдържаха подобни предмети, всички с донякъде органичен вид и споделящи една необяснимост. Тримата пристъпиха в кръгло помещение, в чийто отсрещен край се издигаха пет врати.

— Ама че пещ! — Флангърс обърса челото си.

Той отвори най-лявата от дверите и тихо подсвирна. Помещението съдържаше десет клетки, безопасно раздалечени една от друга. Във всяка от тях се криеше създание, каквото никой от тях не бе съзирал до този момент — изцяло изградено от шипове, рога, зъби и брони. Макар различни, тези същества бяха намерили обединение в еднаквата смърт от удар по главата.