Ян Ирвин - Скрутатор

Женската се намираше на няколко крачки от тях, напредвайки бавно. Върху дясната ѝ буза и гръдните плочки личаха стари белези.

— Изглежда това не е първата битка на това създание — рече Иризис.

— И изглежда е спечелило първите. Не бих имал нищо против Фин-Мах да изникне сега — сухо каза войникът.

Лиринксът продължаваше да напредва тежко. Големината и превъзхождащият му замах обезсмисляха нуждата от внимателно приближаване.

— Какъв е планът? — просъска Иризис.

— Борим се за живота си!

Женската вече се намираше достатъчно близо, за да нанесе удар. Движението бе бързо, но още по-бърз бе мечът на Флангърс. От дланта на лиринкса бликна кръв. Раната бе дълбока, но не и решаваща. След миг създанието отново се хвърли в атака, размахвайки нокти.

Флангърс се хвърли надясно, а Иризис отскочи в противоположна посока. Лиринксът не ѝ обърна внимание и нападна войника, разсичайки ръката му от рамото до лакътя. Следващ удар разряза дъното на панталоните му и остави четири кървави бразди върху меките му части.

Флангърс рухна на колене, а мечът му издрънча на пода. Войникът се хвърли да го сграбчи отново, а създанието го последва, стъпващо с кървави дири. Оръжието бе отхвърчало прекалено далече — лиринксът вече се подготвяше да удари.

С две големи и безшумни крачки Иризис преодоля разстоянието и заби меча в незащитеното тяло на женската. Острието се вряза в цепнатината между две плочки, потъна и между ребрата, където заяде. Иризис дръпна рязко, но не можа да извади оръжието си. Лиринксът изрева и се обърна към нея. Стърчащият меч потръпваше при всяко движение.

Иризис отскочи към една малка клетка, сграбчи я и със същото движение я хвърли към лицето на лиринкса. Съществото блъсна встрани импровизирания снаряд, изтръгна меча и го хвърли към нея. Занаятчията избегна метала и изтича сред клетките. Действаше инстинктивно, изпълнена единствено от осъзнаването на беззащитността си. Напредъкът ѝ към задната врата бе секнат от появата на втори лиринкс. След него нахлу и трети.

Ксервиш Флид разтърка подутите си очи, изчаквайки началото на разпита. Членовете на Съвета се бяха разположили около правоъгълната маса в офицерската палатка. Флид бе поставен да седне в единия ъгъл, което не му позволяваше да обходи всички седящи с един поглед. Това бе значителен недостатък при разпит. Освен това той не бе спал две нощи и не бе в състояние да се противопостави на отпочиналия разсъдък на Гор.

Присъстваха всички единадесет членове на Съвета. Късната им намеса бе попречила на бедствието да се превърне в катастрофа. Не само хиляди бяха положили кости върху бойното поле — тук защитниците на Сантенар щяха да изоставят и стотици от безценните кланкери. За да се защити след подобен крах, Съветът щеше да се нуждае от нечий скалп. И присъстващите изглеждаха доволни от тази си задача.

Джал-Ниш, който все още не заемаше скрутаторската длъжност за постоянно, не би имал право да седи на масата, но тъй като въпросните събития касаеха и него, бе му позволено да остане като наблюдател по време на разпита. Неговият стол бе поставен точно зад Флид, който трябваше да обърне глава назад, ако искаше да погледне към бившия перквизитор. Но Ксервиш не се осмеляваше. Извръщането по време на разпит показваше слабост. А и не му беше нужно да се обърне, за да усети злобата на впитото в тила му око.

— Скрутатор Флид — поде Гор, без дори да си направи труда да се изправи или да погледне към обвиняемия. Още един лош знак. — Обвинен си в неизпълнение на дълга; измамно представяне на уменията си; непростима некадърност, докарала бедствие; надхвърляне на правомощията си по отношение на преговарянето с представители на чужд вид; неуважение към Съвета; укриване на беглец; умишлено нападение над временен скрутатор по време, когато си бил снет от длъжност; причиняване на смъртта на мистик, изпълняващ дълга си; неспособност да защитиш поверената ти фабрика и прилежащата мина…

Флид престана да слуша. Знаеше, че не бива да си позволява разсейване, само че изредените обвинения бяха достатъчни, за да му подскажат изхода от делото. Когато Съветът искаше да смъмри скрутатор, обвиненията бяха кратки и конкретни. Когато искаше да унищожи такъв, биваха изреждани и най-дребните му провинения.

Освен това се чувстваше толкова уморен. Ако отпуснеше глава върху масата, можеше да заспи още на мига. Имаше ли смисъл да се защитава? Нямаше ли да е по-добре просто да замълчи, дори и ако това щеше да бъде тълкувано като признаване на вината? Може би просто щяха да го екзекутират.