Ян Ирвин - Скрутатор

— Временно отстранявам постановлението на главен скрутатор Гор. Съветът ще изслуша първо твоите обвинения. Изложи ги бързо, Флид.

— Благодаря ти. — Ксервиш Флид се изправи и бавно обходи с поглед лицата на останалите. — Чухте първите ми две противообвинения, които се отнасят единствено до разрушаването на възела. Останалите обвинения на Гор са фриволни и мотивирани от лични подбуди. Той не се скъпи да губи от времето на Съвета дори и в подобен критичен момент, стига това да осигури отстраняването ми. — Той впери прогарящ взор в председателя. — Това е третото ми обвинение.

— Не аз съм формулирал обвиненията — изръмжа Гор и хвърли поглед към секретаря.

— Но ги подкрепи.

— Говори по същество, Флид, ако такова изобщо се крие зад думите ти.

— По същество: устройството, което ти ми даде, беше дефектно.

— Какви основания имаш, за да отправиш подобно твърдение?

— Инсталирането му стана причина за разрушаването на възловата точка.

— Това единствено доказва некадърно извършена инсталация — контрира Гор.

— Твърдение, което също трябва да бъде доказано — отвърна Флид.

— На обвиняемия се пада да докаже невинността си.

— И аз обвинявам теб!

Ксервиш придружи думите си с посочване, а председателят се подсмихна.

— Колко театрално. Ти първи беше обвинен. Твоите обвинения бяха отправени в отговор.

— Но моите насрещни обвинения бяха изслушани най-напред, така че на теб се пада да докажеш невинността си. Не е ли така, скрутатор Хали?

В отчаянието си Флид бе решил да рискува. Той не беше сигурен, че процедурата следва да протече така. А Хали със съмнение извади голям том изпод масата и започна да го разлиства. След няколко минути тя остави книгата и започна да шепне заедно с трима от останалите. След това всички скрутатори без Флид и Гор се отдръпнаха в ъгъла на палатката, където разговаряха тихо и често поглеждаха към председателя. Лицето на главния скрутатор поморавя. Накрая те се върнаха на масата.

— Макар подобен случай да няма прецедент, ние постигнахме съгласие — рече Хали. — Потвърдете, че това е така, членове на Съвета.

Всички от скрутаторите изразиха потвърждението си. Хали продължи:

— След гласуване с шест на три гласа бе взето решение, че контраобвиненията трябва да бъдат разгледани най-напред.

— Проклетник! — изрева председателят.

Хали понечи да каже нещо, но Гор се изправи. Той бе едър и властен.

— Изгубихме една трета от най-добрите си бойци. Възможно е да изгубим войната заради това. Флид породи безпрецедентно бедствие, а вие прибягвате до демокрация , за да го отървете!

— Такава е процедурата, председателю! — каза Хали. — Желаеш ли да се оттеглиш за няколко минути, за да подготвиш защитата си?

— С най-голямо удоволствие — каза Гор. Той отново се бе овладял. С широки крачки и шумоляща роба излезе навън.

Останалите скрутатори отново се събраха в ъгъла, където разговаряха тихо. Джал-Ниш не помръдна от мястото си. Флид леко измести стола си, за да се обърне към едноръкия.

— Хубав ден — небрежно рече той.

Джал-Ниш се размърда, озлобен и заплашителен като нилатл.

— По здрач ще танцувам върху съдрания ти от бой труп.

Дори Флид почувства лек страх от излъчването му. Той внимаваше да не поглежда към окото на Джал-Ниш — това бе едно сражение, което нямаше надежда да спечели. Мъжът срещу скрутатора се бе зарекъл да го унищожи на всяка цена, а точно сега Ксервиш не можеше да си позволи неспокойство. Събирайки цялата си сила, Флид се прозина в лицето му.

— И ще ме замениш, разбира се.

— Ще заема мястото ти пред Съвета и ще унищожа лиринксите.

— Наистина ли? — каза Флид, без да си прави труда да го поправя. — А после какво? Ще се заемеш с недоимъка, заразите и смъртта?

— Няма да ти е толкова смешно, когато мъчителите впият куки в теб. — С тези думи Джал-Ниш излезе.

Успях да го изнервя , помисли си Флид. Не бе успял да устои на изкушението, но дали бе постъпил разумно?

След половин час Гор се върна, придружен от Джал-Ниш и трима души, облечени в роби. Първият от тях беше блед и щърбав, до него вървеше сивокоса жена, чиито подплънки придаваха мъжествени рамене към пълната ѝ фигура, а третият бе дребничък мъж с приятно, макар и обикновено лице, сини очи и загладена назад коса. Той крачеше с походката на моряк и бе само една дължина висок. Флид го познаваше — Кларм, джуджето скрутатор, честен човек, доколкото това можеше да се каже за един скрутатор, но също и със съответстващата на един скрутатор непоколебимост.