Ян Ирвин - Скрутатор

Иризис се вкопчи в решетките на първата клетка и се загледа в плътоформираното чудовище. Сиво-зелените, засъхващи зъби приличаха на късове стъкло.

— Представи си подобно нещо да те захапе за крака, докато се сражаваш с лиринкс.

— Изглежда би могло с лекота да схруска костта — рече Флангърс. — Струва ми се и бързо. Труден противник.

— Не се съмнявам, че приготвят хиляди като него. Ивар — Иризис се обърна към младия войник, чиито очи заплашваха да изскочат, — бягай и кажи на перквизитора, че сме ги намерили. Можеш ли да откриеш мястото до онова разклонение, където се разделихме?

— Да, майсторе. — Ивар веднага пое, щастлив да се махне от това място.

Иризис продължи да обхожда помещението. Бе застанала пред решетките на създание, чиято паст изграждаше половината от тялото му, когато Флангърс извика:

— Иризис! Тук има едно живо.

Съществото, чудовище с тежка глава, няколко реда зъби и редица шипове, следващи извивката на гръбначния му стълб, лежеше на една страна. Главата му бе окървавена. Устата му бе отворена, от едната ноздра се стичаше кръв. Гърдите му изглеждаха неподвижни. При приближаването на жената черно-жълтото око се размести леко, сетне се скри под клепача.

— Вече е мъртво. Ще оставим Фин-Мах да ги оглежда. Да видим следващата стая.

В нея ги очакваше същата гледка — всички създания бяха мъртви. Иризис потръпна и отвори третата врата. Тамошните създания бяха по-малки, отново зъбести и шипести, но с по-лека броня и по-подвижни.

— Тези изглеждат по-дребни от останалите — рече тя, загледана в същество с дължината на едро куче. Макар и мъртво, то пак я изпълваше с притеснение.

— Не са убити отдавна — рече Флангърс.

— Имат здрави черепи. Нужно им е време, за да умрат. Да видим останалите врати.

Отправиха се към най-дясната двер. Вътре бе тъмно, но още при влизането си Иризис усети, че нещо е различно. Тук не се долавяше миризмата на кръв, но вонята на прясна тор беше силна.

Тя направи знак на Флангърс да издигне фенера си. Разположението на стаята съответстваше на предишните, но тукашните създания действително бяха живи. Те бяха още по-малки — с големината на дребни кучета — и започнаха да дращят по решетките, когато светлината падна върху тях.

— Ще вземем едно или две — каза Иризис, поела сред редицата. Чудеше се как ще пренесат някоя от клетките, без да станат жертва на острите нокти.

Незабелязана до този момент врата се отвори и в помещението пристъпи лиринкс. Създанието се сепна почти колкото самата Иризис.

Последната направи крачка назад, обзета от паника. Лиринксът бе женски и стискаше окървавена тояга.

За момент създанието се вторачи в нея, сетне замахна.

— Флангърс, пази се! — изпищя Иризис и се хвърли зад една от клетките.

Надавайки оглушителен рев, женската блъсна клетката встрани. Иризис се стрелна между съседните две клетки, макар да осъзнаваше, че няма да успее. Лиринксът бе прекалено бърз.

Създанието скочи върху следващата клетка и издигна високо тоягата си. Ударът не само щеше да спука черепа на Иризис като яйце, а щеше да разпръсне мозъка ѝ из цялата стая.

Непредвидени за подобна тежест, решетките поддадоха. Кракът на женската се озова в клетката и намиращото се вътре плътоформирано създание впи зъби в него. При опита си да се отскубне лиринксът полетя към земята и рухна върху две клетки. Първата бе смазана с все плененото вътре създание, а втората се строши под удара. Намиралото се вътре същество се стрелна в тъмнината.

Иризис припряно се отдръпна. Женската се опитваше да се изправи, а създанието ръмжеше, все още вкопчено в крака ѝ. Лиринксът изрева, успя да се надигне и с мощен ритник запрати клетката към стената. Сетне започна да накуцва към Иризис.

Флангърс изникна до русата жена, изтеглил оръжие. Иризис не помнеше толкова да се е радвала на нечия поява.

— Добре ли си? — напрегнато запита той.

— Не особено. Обикновено си служа с арбалет.

Бе преминала задължителното обучение и мечът ѝ се удаваше, но ѝ липсваше практика.

— Стой от лявата ми страна, една крачка назад. Дръж меча в изправена позиция.

Иризис изпълни заръчаното, покорна пред по-големия му опит.

— Ами ако отворим още няколко от клетките? Няколко от тези създания биха затруднили дори лиринкс. — Тя също бе чувала за плътоформирания нилатл, преследвал Тиан и впоследствие Ниш.

— Няма как да останем сигурни, че зверчетата ще нападнат лиринкса, а не нас — отвърна Флангърс.