Ян Ирвин - Скрутатор

— Добър изстрел — отбеляза вървешком скрутаторът.

Войникът поклати глава:

— Но не достатъчно добър, за да ни спаси. — Той скочи на земята. — Това бе последното ми копие.

— Къде е операторът ти?

— Мъртъв.

— Бива ли те на земята?

Войникът разгърна едната страна на жакета си. Иризис долови сребърен отблясък.

А скрутаторът се закова на място.

— Заслужил си това с меча си?

— И с дълъг нож, сър. В битката при Плаймс преди две години.

— Имам нужда от подобен човек. Намери си оръжие и идвай с нас.

Иризис остана смаяна. Флид бе известен с решителността си, но никога досега не бе избирал да прояви доверие към някого толкова бързо.

— Надявам се, че умеете да преценявате хората — тихо каза тя, когато отново поеха сред калта.

— Избрах теб, нали?

— Това имах предвид. — Тя се усмихна широко. Покриващите я кал и кръв не можеха да прикрият красотата на фигурата ѝ.

— Изглежда не си видяла.

— Значката ли? Не, не можах.

— Това не беше значка, а Звезда за храброст. Малцина са онези, които получават този орден приживе.

В един хлътнал участък край тях лежеше главата на войник, вторачена право в тях. Иризис се извърна. През изминалия ден бе видяла хиляди подобни гледки, но пак не би могла да свикне.

— Случайно името ти да е Флангърс? — попита Флид.

— Точно така, сър. Откъде знаете?

— От мен се очаква да зная имената на героите. Знаеш ли кой съм аз?

— Разбира се. Вие сте народният скрутатор.

— Това пък откъде е дошло? — възкликна Ксервиш.

— Не мога да кажа, сър — рече Флангърс. — Войниците винаги са ви наричали така.

— Непочтителни глупаци — изръмжа скрутаторът. — Ще видим дали ще са толкова остроумни, след като наредя няколко роти да бъдат нашибани с камшик.

Но в очите му личеше блясък и войникът видя.

Иризис се засмя. Флид обичаше да притежава пълна информация за всичко. Рядка гледка беше да го видиш изненадан.

— Аз съм Иризис — представи се тя и подаде ръка на войника.

— Предполагам, че не си тукашен, Флангърс? — попита скрутаторът. В момента бяха започнали да се изкачват по хълма.

Запитаният поклати глава. Той имаше сиви очи и руса коса, волева брадичка и загоряло лице. Не беше много висок или мускулест, но силата личеше във всяко движение на жилавото му тяло.

— Туркадец съм — отвърна той, загледан в две тела, около които се стелеха рояци мухи.

— Бежанец? — продължи Флид. Туркад, най-големият и най-стар град в западните земи, бе паднал преди две години, с което целият остров Мелдорин бе преминал под контрола на лиринксите.

— Не. Присъединих се към армията, когато навърших шестнадесет. Това беше преди шест години.

— Участвал ли си в много сражения преди Плаймс?

Флангърс изреди половин дузина позиции.

— Прекалено много са, за да си ги спомням всичките.

— Трябва да си отличен стрелец, щом си оцелял подобно нещо — отбеляза Иризис.

— Или късметлия — добави Флид, който в следващия момент се подхлъзна. — Аз самият не бих отказал малко късмет.

Флангърс не му позволи да падне.

— Моят късмет свърши днес. Никога преди не бях изгубвал оператор. — Думите му не съдържаха гняв или огорчение. — С нас е свършено, сър. Това е краят.

— Ти си герой, Флангърс. Не бива да говориш така.

— Виждал съм как измират цели народи, сър. Древните чудеса на родината ми вече са погубени, милионите, които живееха там, сега са мъртви или са пръснати из света. Дори Туркад, най-великият град в цял Сантенар, е разрушен. Няма надежда. Врагът ще погълне всички ни. — Той потръпна от ужас. — Дори децата ни не ще бъдат пощадени.

— Известно ли ти е наказанието за пораженчество, войнико?

— За много от обикновените хора смъртта в ръцете на скрутаторите е за предпочитане пред разкъсването от лиринкс.

— Ти си отчаян, а все пак продължаваш да се сражаваш.

— Дългът е всичко за мен, сър.

— Тогава черпи сили от дълга си. Би ли ми подал ръка?

Флангърс хвана скрутатора над лакътя и му помогна да преодолее последния участък преди върха на хълма. Там Флид придърпа спътницата си встрани.

— Ами ти, Иризис? Ти също ли си отчаяна?

— Не.

— Защо?

— Защото зная, че вие ще намерите начин да ни спасите.

— Внимавай в какво се уповаваш. Аз съм просто човек. Податлив съм на провал и смърт досущ като останалите.

— Но вие няма да се провалите. Зная, че ще успеете, сър.

Той не отговори.

— Сър, какво има?

— Думите на Флангърс ме разтърсиха, Иризис. Сега хората виждат в смъртта единственото си спасение. Отчаянието ще ни надвие далеч по-бързо от враговете. Как бих могъл да се боря с подобно нещо?