Ян Ирвин - Скрутатор

— Вие сте роб, сър. Мнението ви е без значение.

Ксервиш стисна юмрук, но след миг разтвори пръсти и отпусна ръка, очевидно измъчван от съмнения.

— Ти направи множество добри неща, Ниш. Успя да предразположиш малката Юлия, с която никой досега не бе успявал да се разбере. Измисли въздухоплавите, без които войната може би вече щеше да е изгубена. Отлетя с балон чак до Тиртракс, за да откриеш Тиан. Ако не беше срещнал надвишаваща способностите ти сила, щеше да доведеш занаятчията обратно. Успя да убиеш и нилатла, което само по себе си е постижение, достойно за половин страница от Историите. Спасил си хиляди в онзи бежански лагер. Ако не е било предупреждението ти, всички те са щели да нахранят лиринксите.

— Откъде знаете за това? — попита Ниш.

— Ако в гората се отрони листо, което не е трябвало да пада, скрутаторите узнават.

Ниш трябваше да предположи, че скрутаторът знае и за съкрушителния му дипломатически провал, а също и за злополучната… връзка? — с Мира.

— Провалял съм се и в други отношения — отвърна Ниш, решен да не се щади.

— Че кой не е? Аз самият имам много слабости, които ме карат да потръпвам, когато си помисля за тях. Но те не ме спират. Не придобивай робския манталитет, Ниш. Допуснеш ли това да се случи, смятай се за мъртъв.

Ниш погледна през рамо. Надзирателят не се виждаше. Някакъв роб разнасяше вода. Зад него друг носеше крив поднос с комати хляб, привидно насечени с брадва — мръсна брадва.

— Има нещо, което не сте чули — тихо каза той.

— Нима?

— След последния ми провал, който буквално запрати Тиан в ръцете на Витис, бях изправен пред Съвета на скрутаторите. Председателят на Съвета…

— Главен скрутатор Гор — каза Флид. Той стоеше загледан в нищото, потънал в собствения си свят. Ниш трябваше да го сръчка, за да го подкани да вземе полагащата му се дажба.

— Да, Гор — каза Крил-Ниш, след като хлеборезачите си отидоха. — Той настоя баща ми да докаже годността си да стане скрутатор, като сам ми определи присъда. И Джал-Ниш го стори.

Механикът повтори присъдата дума по дума. Ужасните слова се бяха впечатали в ума му и щяха да стоят там до последния му ден.

— Собственият ми баща — унило заключи Ниш. — Той се отрече от мен, без да се поколебае нито за миг. — Той разказа всичко. — Просто не мога да го проумея, сър.

Флид напрегнато го наблюдаваше.

— И как реагира Гор?

— Изглеждаше много доволен.

Скрутаторът остана абсолютно неподвижен. Коматът хляб оставаше стиснат в ръката му, другият крайник бе вкопчен в кратунката. Суровите черти на лицето му изглеждаха изсечени от бронз. Накрая той се раздвижи, потръпвайки, обърна се към Ниш и му подаде хляба.

— Вземи. Залците ще ми приседнат.

— Но… Вчера вие ми казвахте, че трябва да се храня, за да оцелея.

Флид се огледа, сетне с тих глас продължи:

— От това, което ми каза току-що, ме побиха тръпки. Винаги е имало хора, които са готови на всичко, включително да продадат и собствените си роднини, за да задоволят сластта си. Достатъчно такива съм срещал през живота си. Но ако председателят на Съвета насърчава подобни дела и ги изисква като доказателство за достойнство… Това означава, че самият Съвет е прогнил.

— Винаги съм смятал, че Съветът не би се спрял пред нищо… — поде Ниш, но бързо се усети.

— Правехме нужното за оцеляването на човечеството. Самият аз съм вършил много неща, с които не се гордея. Ако се наложеше, бих ги сторил отново. Но това… Как е възможно Съветът да не осъзнава?

— Какво да осъзнава? — попита Ниш, борещ се с комата. Брашното бе смляно изключително едро, много от зърната бяха цели. Механикът изплю едно особено едро зърно, което се оказа камъче.

— Че тази постъпка прави Джал-Ниш недостоен за скрутаторската длъжност и Гор за председателската. Онзи, който поставя амбицията пред всичко останало, никога не би работил за общото благо. А човек, който изисква подобни дела, не е годен дори за длъжността на осведомител, да не говорим за скрутатор. Гор и Съветът му трябва да бъдат свалени.

С пукот кратунката се пръсна под натиска на Флид и го оплиска. Той долепи устни до счупеното гърло и я пресуши, сетне я захвърли в калта.

С печална усмивка той заговори отново, дори още по-тихо, за да не бъде чут:

— Може да ти се струва смешно, че един роб замисля да срине скрутаторите. Но аз се заклевам, че ще го сторя, каквото и да ми струва. Това чудовищно обединение трябва да бъде заличено от лицето на земята.

— Включително баща ми?