Ян Ирвин - Скрутатор

— Смрадлив мелез, ще те… — поде той, когато болката поотмина достатъчно, за да позволи членоразделност.

Мърлява ръка го удари през устата, секвайки думите му.

— Мълчи — процеди Флид в ухото му. — Каквото и да правят, не реагирай по никакъв начин. Просто продължавай да дърпаш.

Ниш рязко тласна ремъците.

— Тази свиня едва не ми извади окото.

— Ако го нападнеш, той с удоволствие би ти извадил и другото. И то по начин, който няма да забравиш никога.

— Искам да умра!

— Няма да имаш този късмет. Тук сме, за да страдаме. И докато сме още живи, това ще правим.

— И това не изглежда да ви притеснява.

Флид се напрегна, изсумтявайки от напрежение.

— Аз също изпитвам болка, Ниш, като всеки друг. Просто съм се научил да не го показвам.

Крил-Ниш предполагаше, че това е истина. Цялото тяло на бившия скрутатор бе покрито с ужасяващи белези, а движенията му загатваха за момент, в който не е притежавал здрава кост. Носеха се слухове, че на младини Флид е бил измъчван от Съвета заради някакво неизяснено провинение.

— Няма да издържа още дълго — простена Ниш. — При всяка крачка имам усещането, че краката ми ще се разцепят.

— Ще се изненадаш колко може да понесе човешкото тяло — каза Флид. — Предстоят ти още месеци робство.

— Тогава ще се самоубия.

Юмрукът на Флид изникна от тъмното, стовари се върху брадичката на Ниш и го повали назад. С падането си механикът повали следващата двойка роби. На свой ред те повалиха онези зад тях. Всички спряха.

Надзирателят дотича и започна да раздава удари на всички. Робите трескаво се раздвижиха, за да продължат, но трябваше да минат десет минути, преди тегленето да бъде възобновено. Ниш също бе здравата нашибан, но не повече от полагащото му се.

— Защо направихте това? — промърмори той, опипвайки сцепената си устна. Два от зъбите му се клатеха, трети бе отчупен.

— Изпълнявай дълга си като мъж и не хленчи! — тросна се Флид. — Очаквах повече от теб, Ниш.

— Но ние сме роби! — възкликна механикът.

— Да. И пак вършим жизненоважна работа. Нито за миг не забравяй, че съдбата на човечеството може да зависи от тези кланкери.

Ниш замълча. Естествено, скрутаторът (Крил-Ниш не можеше да спре да мисли за Флид по такъв начин) нямаше да забрави главната цел. А механикът не можеше да стори това и се чувстваше отвратително. Оцеляването на вида му висеше на косъм, но това не значеше нищо за самия него. Той бе потънал в собствените си неволи.

Крил-Ниш опита да промени това, напомняйки си, че е себичен, жалък червей. Направи нещо с живота си Ниш. Дай най-доброто от себе си, пък дори и като роб.

Беше невъзможно. Бе паднал от прекалено високо. Довчера той бе представлявал част от заможен и могъщ род. Сега бе изгубил всичко, включително мястото си в семейните Истории. Някога бе разполагал с достойна професия, сега бе презрян. Някога бе имал баща, сега си нямаше нищо. Той самият представляваше едно нищо.

Спряха малко преди зазоряване. Грохналият Ниш рухна в калта и заспа на място — благословена празнота, макар че тя не трая дълго.

Той сънува, че е заел почетно място на някаква трапеза, облечен в одежда, по която блестяха златни нишки. Прекрасна млада жена седеше до лявото му коляно, а още по-красива дама заемаше дясната му страна. Всички сътрапезници внимателно и с почит слушаха думите му. Когато Ниш приключи и се поклони, хората започнаха да викат одобрително, а първите блюда вече биваха внасяни — огромни подноси с печено месо.

Механикът се събуди със слюнка в устата: прекрасният аромат все още го обгръщаше. Той отвори очи, осъзна мястото си и заплака. Целият беше покрит със зловонна кал. Нямаше трапеза, нямаше красиви дами и почтително заслушани хора. Най-съкрушително бе осъзнаването на изкусителната миризма — тя идваше откъм купчините мъртъвци. Изглежда Ниш бе стигнал самото дъно на падението си: точеше лиги над собствените си сънародници.

— Не — простена той и отново се отпусна на земята.

Флид го издигна и обърса лицето му с мазолестата си ръка. Ниш се отдръпна, очаквайки отново да бъде ударен.

— Какво има? — попита Ксервиш, загледан в надзирателя.

— Някога имах всичко, а сега го изгубих. Не, не го изгубих, а го захвърлих . Аз съм безполезен. И миризмата на труповете бе започнала да ми се струва изкусителна. Точа лиги над човешко месо.

Флид го наблюдава известно време, преди да отговори:

— И с мен е така. Напълно нормално е. Това не те прави по-жалък в очите ми.