Ян Ирвин - Скрутатор

— Няма да питам защо се погрижи занаятчия Тиан и най-ценната от всички тайни да попаднат в ръцете на аахимите. Не се съмнявам, че вече си получил подгизналото от кръвта на невинни възнаграждение.

— Не, татко! — извика Ниш. — Аз никога не бих…

— Мълчи! — изрева Джал-Ниш. — Целият Съвет на скрутаторите видя измяната ти. За вината ти не съществува никакво съмнение. От този момент ти, Крил-Ниш Хлар, вече не си мой син. Ще бъдеш изтрит, зачеркнат, заличен от хрониките на рода Хлар.

— Не можеш да ми отнемеш Историите — прошепна Ниш.

— Мога и ще го направя още преди този черен ден да е свършил.

— Но какво ще стане с мен?

— Трябва да получиш най-жестокото наказание, както подобава на всички изменници като теб. Но — неумолимо продължи Джал-Ниш — в момента отчаяно се нуждаем от работна ръка, която да изтегли кланкерите ни до полето на най-близкия възел. Затова, робе Ниш, ти ще бъдеш впрегнат заедно с останалите престъпници и роби. Ще бъдеш впрегнат редом с изменника роб Флид. Всеки път, когато той бъде бит, камшикът ще играе и по твоя гръб. Ще влачиш кланкери, докато сърцето ти се пръсне, а после ще бъдеш погребан сред калта, с лицето нагоре, за да може и най-незначителният човек на света да те тъпче. А дори и когато от теб не е останала и костица, обелиск с името ти ще разказва на бъдещите поколения за предателството, което извърши днес. Такова е наказанието за измяна.

Дори и председателят изглеждаше шокиран, но не и неудовлетворен.

Джал-Ниш се извърна, стараейки се да се овладее, но след няколко крачки се приведе и повърна в тревата. След малко той се появи обратно, намествайки маската си. Самотна сълза блесна в ъгъла на окото му, сетне железният самоконтрол се върна.

— Това е — обърна се Джал-Ниш към Съвета. — Отведете роб Ниш да посрещне съдбата си.

— През последната година ти се показа достоен, скрутатор Джал-Ниш — тихо каза Гор. — Ако спасиш кланкерите ни и сразиш лиринксите, в Съвета ще се намери място за теб. Нуждаем се от подобни хора. — Той го хвана под ръка и го поведе обратно по хълма.

Двама пребледнели войници пристъпиха до Ниш.

— Няма да се съпротивлявам — промълви той, но те все пак го сграбчиха. Единият прерови джобовете му и извади всичко ценно. Вторият го претърси за оръжие. Сетне двамата го понесоха между себе си.

Ниш се обърна и видя, че тълпата е започнала да се разпръсква. Само двама бяха останали. Триор, наблюдавала отлъчването от известно разстояние, бавно се отправи към аахимския стан. Другият останал бе едноръкият Весил, помагал на Тиан. Той се взира в Ниш още няколко мига, сетне с мъчителни стъпки пое по склона на хълма, отдалечавайки се от командния пост.

След безсънна нощ в самотно заграждение Ниш бе хвърлен сред кървавата кал на бойното поле. Кланкер се издигаше на няколко крачки от него — металните крака на машината бяха потънали дълбоко в земята. Към тях бяха прикрепени дъсчени платформи. Вляво биваха впрягани хора. Също роби като него, те споделяха и отчаяния вид на механика. Зад тях се виждаха още поробени, а също и впрегнати коне, волове, магарета, биволи, войници и цивилни, включително жени и деца. Всякакви създания бяха докарани тук, за да вземат участие в съкрушителния труд.

Ниш все още беше вцепенен. Собственият му баща го бе проклел и обрекъл на скотска смърт. Дори и сред тази война, родила планини трупове, сред които цялата тъкан на човешкото общество биваше разкъсана, това бе невъзможно за осмисляне.

Оглушителен пукот избухна в ухото му. Той повдигна зацапаната си ръка по посока на болката. Когато я свали, сред пръстите блестеше кръв. Струваше му се, че нещо е отхапало парче от хрущяла.

Другото ухо също избухна в агония. Ниш припряно скочи на крака и видя ухилен надзирател на около десетина крачки от него да навива камшика си.

— Какво си мислиш, че… — изрева механикът, доведен до безразличие от отчаянието.

Камшикът полетя отново, стоварвайки се върху гърдите му през отворената риза. Сподавяйки вик, Ниш трескаво се огледа. Какво искаше от него този скот?

Подхлъзвайки се сред калта, той пое към челото на впрегнатите. Всеки път, когато рухнеше на колене, камшикът се врязваше в гърба или задницата му, а понякога се навиваше около него, за да захапе стомаха. Садистичният надзирател бе чудовище, а той, роб Ниш , бе представител на най-долната сантенарска форма на живот, безсилен.

С неловки заради припряност пръсти механикът намести ремъците около себе си, междувременно отнасяйки още няколко удара. Върви си! — мислено молеше той. Върви да биеш друг.