Сьюзан Деннард: Ветровещ

— Пази се! — Сафи се опита да скочи към принцесата, да я събори на пода, където да се скрият.

Но беше твърде бавна. Морякът бе дръпнал спусъка на пищова си. Оръжието изгърмя.

Изстрелът така и не стигна мишената. Спря насред въздуха — въртяща се топка желязо на сантиметри от лицето на императрицата.

А после мечът прониза гърба на нападателя и окървавеният му стоманен връх изхвръкна от корема му. Свистящ удар, който посече гръбнак, вътрешности, кожа.

Мечът беше изтеглен обратно. Тялото се свлече. Появи се началникът на личната стража на Ванес, облечен в черно от глава до пети, от стоманата капеше кръв.

Главната Усойница.

— Убиец — изрече думата съвсем спокойно. — Знаете какво да правите, Ваше Величество.

И излезе, без да каже нищо повече.

Железният куршум най-сетне падна с тропот на пода и се търкулна, но шумът се изгуби сред внезапно надигналите се викове отвън.

— Ела — беше всичко, което каза Ванес.

Сетне, като че ли от страх, че Сафи няма да я послуша, тя стегна железния колан на кръста й и я повлече към вратата с магията си.

На Сафи не й остана друго, освен да побърза да я настигне въпреки надигащия се в гърлото й страх. Въпреки въпросите, които прехвърчаха през ума й.

Стигнаха убиеца. Ванес забави крачка, колкото да погледне надолу. Подуши го презрително, повдигна черните си поли и прекрачи трупа. Краката й оставиха кървава следа от другата страна.

Междувременно Сафи се постара да заобиколи мъжа.

И да не поглежда в мъртвите му очи. Сини и вперени право в смолистия таван.

Отвън се беше възцарил хаос, но Ванес го посрещна спокойно. Едно махване с ръка и железните окови на китките й се претопиха в четири тънки стени, които обвиха двете им със Сафи. Щит. След това императрицата тръгна наляво през палубата. Гласовете крещяха на марстошки, до един приглушени и тенекиени.

И все пак напълно разбираеми. На борда имаше втори убиец и Усойниците заедно с екипажа трябваше да го намерят.

— По-бързо — заповяда Ванес на Сафи и коланът я затегли по-силно.

— Къде отиваме? — извика тя в отговор.

Вътре в щита не се виждаше нищо освен съвършено ясното небе отгоре. Но съвсем скоро Сафи получи отговор. Стигнаха спасителната лодка, която висеше на кърмата, готова за спускане във вълните. Ванес претопи предния щит в стълбица, по която побърза да се изкатери.

Озоваха се в поклащащата се лодка, а желязото я обгърна по краищата. Предпазни стени. Но без покрив, без защита срещу гласовете, които ревяха:

— В трюма е!

Ванес погледна Сафи в очите.

— Дръж се — предупреди я тя.

Ръцете й се вдигнаха, веригите издрънчаха и лодката се наклони.

Паднаха във вълните. Сафи едва не се прекатури от мястото си, а вътре се разхвърчаха пръски от пяната, последвани, когато се надигна, от лепкавия, солен бриз. Тук долу всичко беше толкова мирно, притихнало. Коленете й заподскачаха — как е възможен такъв покой, когато наблизо вилнееше жестокост?

Спокойствието се оказа измамно, защото миг по-късно над щитовете избухна ослепителна светлина, бляскава и мощна. Лодката отлитна назад и застрашително се килна.

Накрая отекна гърмежът. Раздиращ. Зноен. Жив.

Корабът се беше взривил.

Пламъците атакуваха щита, но императрицата удържа яростното им нападение. Тънки като хартия, стените обгърнаха цялата лодка. Предпазиха Ванес и Сафи от изпепеляващия пожар и заглушиха рева на адските огньове.

От носа на императрицата покапа кръв, а мускулите й затрепериха. Знак, че нямаше до безкрай да удържи щита срещу опасността.

И тъй, Сафи взе греблата от дъното на лодката. И за миг не се замисли дали постъпва правилно, точно както нямаше да се замисли дали да плува, ако се озовеше приклещена под прилива. Имаше гребла и бряг, към който да се насочи, затова се залови за работа.

Щом видя намерението й, Ванес направи две дупки в щита за греблата. Вътре влязоха пушек и горещина.

Сафи не им обърна внимание даже когато пръстите й се опариха, а дробовете й се напълниха със солен дим.

С всяко загребване с Ванес се отдалечаваха от смъртта, докато накрая лодката се удари глухо в черния чакъл. Докато накрая императрицата остави железния щит да се разпадне. Той се нави отново около китките й в декоративни белезници и разкри пред погледа на Сафи черните горящи пламъци.

Морски пожар.

Черната му жажда не знаеше насита. Вятърът не можеше да го угаси. Водата само разпалваше още по-нависоко смолистите му пламъци.