Сьюзан Деннард: Ветровещ

Според учените Ванес беше най-младата и най-могъща императрица в историята на Вещерия. А според легендите тя беше също така най-силната и най-зла железовеща, живяла някога, и едва седемгодишна беше повалила цяла планина. И естествено, според Сафи, Ванес беше най-красивата, най-елегантната жена, удостоявала някога света с присъствието си.

Но какво от това, подземни богове, след като беше скучна.

Нямаше игри на карти, нямаше смешки и вълнуващи разкази край огневещерското огнище — нищо, което да направи чакането по-поносимо. Бяха пуснали котва преди седмица, за да се скрият първо от един карторски катер. После от карторска армада. Всички се бяха приготвили за морско сражение…

Което така и не последва. И макар Сафи да знаеше, че това е хубаво нещо — войната беше безсмислена, както вечно повтаряше Хабим, — тя беше разбрала, че чакането от сутрин до вечер беше нейният личен, собствен ад.

Особено след като преди две седмици и половина животът й се беше преобърнал. Неочакваният годеж с императора на Картора я беше въвлякъл във вихрушка от конспирации и бягства. Тя беше научила, че чичо й, човек, когото беше мразила от люлката, стоеше зад мащабен и крупен план за мир във Вещерия.

А сетне, сякаш животът на Сафи не се беше объркал достатъчно, тя беше открила, че с нишкосестра й Изьолт са митичните Каар Ауен, чийто дълг беше да лекуват магията във Вещерия.

Императрицата се покашля изразително и върна мислите на Сафи към настоящето.

— Договорът ми с Бейдидските пирати е ужасно важен за Марсток — Ванес повдигна строго вежди. — Много години трябваше да минат, за да се споразумеем с тях, и хиляди животи ще бъдат пощадени благодарение на него… Ти дори не ме слушаш, домна!

Обвинението не беше съвсем неоснователно и въпреки това Сафи се обиди от тона на императрицата. Най-сетне тя си беше надянала физиономията на съвършената ученичка и беше редно Ванес да оцени това. Сафи никога не си беше правила труда да си придава такъв израз на лицето с наставниците си Матю и Хабим. Нито дори с Изьолт.

Гърлото й се стегна. Инстинктивно взе нишкокамъка на гърдите си. На всеки две-три минути вадеше необработения рубин и се взираше в проблясващата му сърцевина.

Ако Изьолт попаднеше в беда, той щеше да грейне. Но ето че досега не беше мигнал даже. Това отначало успокояваше Сафи, а и тя нямаше на какво друго да се уповава.

Това беше единствената й връзка с нишкосестра й. Нейната по-добра половина. Нейната разумна половина, която винаги я измъкваше от неприятностите. Момичето, което никога нямаше да се съгласи Сафи да тръгне с императрицата.

Като погледнеше назад, тя виждаше що за глупав пазарлък беше сключила, като предложи веровещерството си на императрицата, за да изкорени подкупничеството от марстошкия си съд. Беше си помислила, че е о , тъй благородна и о , тъй жертвоготовна, защото, тръгвайки с Ванес, Сафи помагаше на търговията на загиващия нубревненски народ.

Истината обаче беше, че стои на кораб. Насред нищото. Само с императрицата на Скуката за компания.

— Седни при мен — нареди Ванес и прекъсна самоналожените й страдания. — След като явно не даваш пукната пара за бейдидската политика, навярно това писмо ще те заинтригува.

Сафи се оживи. Писмо . Ето че днешният следобед се бе оказал по-интересен от вчерашния.

Тя сложи ръце на собствения си железен колан и прекоси полюшващата се каюта до празната скамейка срещу императрицата. Ванес прегледа купчината разнородни листа и едва-едва сбърчи вежди.

Това припомни на Сафи нечие друго лице, което често се мръщеше мрачно. Друг предводител, който, както императрицата на Марсток, винаги поставяше живота на хората си над своя собствен.

Мерик.

Дробовете й поеха жадно въздух. Предателските й бузи пламнаха. Бяха си разменили само една целувка, затова руменината можеше да спре.

Сякаш в отговор на мислите й Сафи зърна едно-единствено име най-отгоре на листа, който Ванеса извади: Принцът на Нубревна . Сърцето й се разтупка. Може би най-сетне щеше да получи новини от света и от хората, които беше напуснала.

Но преди да успее да научи нещо, вратата на императорската каюта се отвори широко. Вътре влетя мъж, облечен като моряк в марстошко зелено. Той зърна Сафи и Ванес и за миг-два остана вторачен в тях.

Лъжа. Думата пробяга по гръбнака на Сафи, веровещерството й се разбуди. Предупреждение, че вижда лъжа. А лицемерието я гледа в очите, докато мъжът вдига ръка.