Стефан Стефанов - Трубадур

Гневът в мен бе замръзнал. Сърцето ми не биеше, приличаше на бучка лед. Яред, Ива, Ирина, Диана — те всички бяха виновни, за да стигна дотук, но отговорността бе изцяло моя. Аз ковах съдбата си сам. Прегазих труповете на всички, които някога бях обичал, за да стигна до Долната земя и да вкуся кръвта на уж безсмъртно същество. Тя бе още по лицето ми, на път да засъхне. Усещах я и по устните си. В пристъп на ядна безпомощност, забих зъби в устната си и ги облизах. Кръв и кръв заедно. Като огнено кълбо капките се търкулнаха в гърлото ми, попаднаха в стомаха и избухнаха в болезнена експлозия. Превих се надве, но не паднах. Устоях. Вдигнах десницата си пред очите и я разгледах, след това облизах пръстите, които бяха притискали кинжала в гърба на псевдо-архидякона. Адският огън отново лумна в устата ми, даде ново име на болката и разтопи ледения ми гняв.

Усещах промяна. Сърцето ми вече биеше по нов начин. Във вените ми сякаш течеше огън. Започнах бясно да ближа и другата си ръка, да осмуквам чуждата кръв от пръстите си, превръщайки я в моя. Спомних си за Камила и как тя черпеше сили, изяждайки ритуално сърцата на дъщерите си. Истината бе в кръвта, разбрах го в онзи миг. Магии, заклинания и ритуали — силата бе в кръвта, която проливаш, твоя или на жертвата.

„Само моят взор…“

Кой бе глупакът сега? Трябваше ми око. Окото на Кемюел щеше да зърне онова, което бе убягвало на всички — затворът на Лемет.

Ту ийзи.

Случвало ли ви се е да усетите как някъде зад вас нещо се движи? Не попада нищо в периферното ви зрение, не са и сенки по пода, а сякаш стотици невидими чувствителни пипалца, изникнали на гърба ви, докосват нещо отзад? Обърнах се бавно и разбрах, че както казват старците, имам да ям още много хляб.

Трупът на Каленик се гърчеше. Кожата му започна да изсъхва и да се цепи, след това да се свлича. Изведнъж дрехите му пламнаха и аз дори закрих лицето си с ръка. Горящото тяло се издигна, сякаш изтеглено от небесна сила, и увисна във въздуха. Пламъците угаснаха от само себе си и аз получих единствената и неповторима възможност да видя серафим в истинската му същност.

Беше висок, някъде около два метра и половина, с издължени и мускулести крайници. Кожата му бе човешка, но около ставите — груба и рогова. Ръцете му бяха с палец и още три пръста, които завършваха с дълги нокти. Кожата под очите и клепачите беше покрита със ситни люспи. Носът му бе приплескан, с тесни и дълги ноздри, които се разтваряха методично насреща ми. Устните представляваха по-едри люспи, които се застъпваха. Цепнатината на устата му бе поне два пъти по-дълга от човешката. Нямаше нужда да докосвам кожата на съществото, за да знам каква е на допир — суха и студена. Членът му висеше отпред между бедрата, а опашката — отзад, почти достигайки пода.

Зад гърба му плавно се разтвори първи чифт сивопери криле, не по-големи от тези на белоглав орел, които оформиха ореол около челото. Втора двойка се извиси над главата — всяко крило с размах около четири метра, този път с чисто черно оперение. И тогава Кемюел разгъна същинските си криле, само кожени ципи, които се плъзнаха към стените и изпълниха кръгозора ми.

Външните му клепачи се отвориха, а след това и тънката ципа, която покриваше кръглите очи. Зениците му бяха тесни и вертикални. Той се усмихна, разкривайки ми два реда тънки и остри зъби.

— Ти беше предупреден, Трубадур — рече ми той. — Играх почтено, дадох ти шанс!

— Не съм дошъл в проклетата ти обител, Кемюел, за да играя на игри — отвърнах му аз. — Покажи ми къде е затворена тя и ще си вървя в мир.

— Да си вървиш… — той въздъхна и аз усетих знойна вълна насреща си. — Боя се, че тази възможност вече отпадна.

Кръвта ми забушува и аз разчетох правилно знака. Хвърлих се встрани, а към предишното ми място Кемюел избълва огнен облак. Първоначалната ми стратегия — да го държа винаги на една ръка разстояние претърпя провал, освен ако не исках да се превърна в алангле за вечерята на братството. Опитах се да го заобиколя, но само с едно завъртане на главата, той възпламени въздуха в дъга около себе си. Изтичах бързо към изхода и отново направих плонж встрани, а огненият му дъх блъсна олтара изотзад и го обгърна в пламъци.

Вечерящите духовници се пръснаха като пилци и повечето хукнаха към портите, водещи към двора. Аз изтичах напред и застанах встрани от горящия олтар. Някъде иззад него се чу зверски рев, в който разпознах името си.

— ТРУБАДУУУУУР!

Кемюел излетя напред, разбивайки олтара на парчета, хвърляйки огън и жупел навсякъде, а аз се прикрих зад една от колоните. Той отново нададе зверски рев и избълва близо десетметров огнен стълб, който подпали неколцина от монасите.