Стефан Стефанов - Трубадур

Това между тях щяло да продължи, а може би и да прерасне в любов, ако Кемюел не бил Архонт на серафимите и не бил нужен на Небесата в тази си роля. Пратени да го издирят, ангелите Ратаниел, Диниел и Миниел попаднали на тях двамата в пустинята. Вярвайки, че демоницата е прелъстила техния събрат, Ратаниел се впуснал да я унищожи и щял да успее, защото той бил още Демонска погибел, но неочаквано го погълнал унищожителният пламък на Кемюел. Миниел застанал пред Кемюел, и бидейки Символ на любовта, се обърнал към него, за да го вразуми и умилостиви. Ала нямало нито разум в ума, нито милост в сърцето на серафима. Той знаел, че е сторил грях, че е пристъпил нормите и че няма връщане назад. Миниел бил посечен с огън и се пръснал на хиляди парченца несподелена любов. Последен бил Диниел, който опитал да избяга. Полетял бързо и високо в небесата, ала не бил достатъчно бърз за шестокрилия си враг. Диниел бил застигнат и унищожен.

Кемюел се върнал при възлюбената си променен — кръвта на ангелите била обагрила крилете му и те вече не били бели и сияйни, а черни и лепкави. Лицето му било потънало в мрак. Лемет се опитала отново да избяга, но той бил станал още по-бърз и още по-силен и тя отново била негова, за да я люби, както никога преди това.

Метаморфозата му не останала незабелязана. За него повече нямало място сред събратята му, трябвало да потърси убежище. Луцифер отворил адските порти само за Лемет, но не искал Кемюел при себе си. Виждал в него опонент, конкурент, който да оспори властта му. Небесата пък се затворили за Кемюел, защото бил вече прокълнат. Човешката земя била малка и недостатъчна, за да се скрие от гнева на Бога. Лемет постоянно се опитвала да избяга от чудовищния си любим и това му създавало допълнителни грижи. Отхвърлен отвсякъде, той потърсил единственото възможно убежище — света на сенките, или Долната земя.

Преследван от свои и чужди, сграбчил Лемет в ноктите си, пренесъл се тук, сред нас и временно успял да се измъкне от преследващата го мъст. Създал на Лемет дом, огромен и мрачен палат и я заклел никога да не го напусне. Пристъпел ли кракът й извън него, щяла да стане на прах. Живял с нея като Архонт на Долната земя, криел палата ту в планини, ту в гори, ту на дъното на призрачни езера.

Ала от мъстта небесна не се избягва тъй лесно. Убежището му било разкрито. Серафиел, Катерал и Яхоел, останалите главни серафими, го настигнали и в Долната земя. Преди да влезе в бой с тях, Кемюел скрил двореца на Лемет в мъглите, така че само неговите очи да могат да го открият. Последвалата схватка била жестока. Колкото и да била нараснала мощта му след неговото падение, Кемюел не могъл да устои на тримата си събратя. Сред огнени облаци в небесата над Долната земя, Архонтът на серафимите паднал сразен на бреговете на езерен остров. Не искал да умре, затова използвал последните си сили и създал преграда около острова, подобна на тази, с която бил скрил Лемет. Нито един безсмъртен не можел да премине тази преграда, включително и той. Спасил се от гнева на серафимите, но бил също обречен никога да не напусне острова си, никога повече да не види Лемет.

Серафимите разбрали, че са надхитрени и се върнали на Небесата. Те знаели, че с падналия им събрат е свършено, а за демоницата нехаели. Времето отново потекло както преди това. Вековете минавали и никой повече не се сетил за Кемюел и Лемет, които останали затворени на Долната земя.

И тук започва твоята история, Трубадур! Портите на Ада са все още отворени за блудната му дъщеря Лемет, а нейният затвор може да бъде съзрян само от очите на Кемюел. Открий него, за да откриеш нея, и върви после в Пъкъла!

— Приказно — казах аз.

— Това е помощта, която ще получиш от мен, Трубадур — рече Баба Яга. — Върви на острова и накарай Кемюел да ти помогне. Откриеш ли демоницата, тя ще отвори за теб портите на Ада.

— Да, да, да — казах й аз. — Само дето слушах внимателно — никой от тях не може да напусне затвора си. Как тогава ще ми помогнат? Ако въобще допусна, че ще пожелаят, да ми помогнат?

— Нали беше млад, силен и коварен? — изхили се Баба Яга. — Сигурна съм, че ще се справиш!

Мразех да ме цитират, когато съм звучал глупаво. Тя ми посочи вратата.

— Моята власт свършва на този праг, Трубадур. Докато ти разказвах историята на Кемюел и Лемет, къщата се завъртя. Пускам те да крачиш на воля из Долната земя. Излезеш ли веднъж, не ще намериш пътя обратно — ще трябва да последваш съдбата си.

— Разбирам — отговорих аз.