Стефан Стефанов - Трубадур

Започнах да се боря с непривичната среда, да се извивам, да търся изход — и в този миг осъзнах, че стискам два ножа. С едно премерено усилие успях да придвижа ръцете си напред покрай главата и усетих как пред мен сякаш се появи пролука. Започнах да се мятам, да пълзя напред, забивах кинжалите и се издърпвах. След първия удар стените около мен се свиха рязко в спазъм и аз усетих болка — не моята, а болката на мястото, в което бях затворник. Продължих по същия начин и о, да, движех се!

Тънка и остра като игла се появи светлината. Очите ми я понесоха трудно, но именно светлината бе целта ми. Лявата ми ръка посече и изведнъж я усетих свободна от китката надолу. Пашкулът ми започна да трепти неравномерно и в този момент чух нещо друго, освен тътена — чух писък. Висок, пронизителен женски писък. Дясната ми ръка също излезе навън. Рискувах и пуснах кинжалите; хванах с две ръце ръбовете на отвора и се изтеглих напред.

Не бях в пашкул. В момента, в който главата ми се показа и поех дъх с вик, видях гледка, която никога няма да забравя — окъпани в кръв дълги и гладки бедра. Измъкнах и раменете си между срамните устни и сред кървав поток се стоварих надолу. Стиснах треперещите глезени и се изтеглих изцяло. В този миг изгубих опора, усетих, че пропадам и се свлякох надолу, подминавайки краката на жената. Удрях се в множество ръбове, но не можах да сграбча нито един. Кървавото течение се оказа по-силно, отколкото предполагах, повлече ме надолу и вече нямаше за какво да се хвана. Опипом стигнах до дръжката на единия кинжал и видях другия да потъва на няколко метра от мен. Хвърлих се, гмурнах се в кръвта и успях да притисна лезвието между средния и безименния си пръст. Кървавият поток се превърна в река, обля ме и ме затегли надолу по пътя си, но аз успях да се извъртя и да погледна назад.

Камила лежеше по гръб на върха на черно стълбище. Все така надаваше пронизителни писъци. Краката й бяха широко разтворени и от жестоко разкъсаните й слабини се лееше кървавият поток. Казах си, че това не е възможно, казах си, че не може да е истина, но го виждах — гротескния процеп, който бях направил с излизането си.

Тя ме погледна, видях лицето й между големите й гърди, долната му половина бе скрита от разкъсаната плът на срамните й устни, но познах, че се усмихва. Писъците престанаха, а усмивката бе замръзнала завинаги. В този миг една червена вълна заля лицето ми. Когато отново изплувах, Камила и стълбището бяха изчезнали, виждах само кървавата река. Цветът й около мен започна да се променя, кръвта потъмня, стана по-лепкава, по-гъста, а биещите ми пети далеч не стигаха дъно. Преди да успея да огледам пейзажа, аз за пореден път потънах и чернилката ме погълна.

Изплувах, стискайки двата кинжала, и се измъкнах от черната вода. Кашлях, плюех и се давех, но бях вече навън. Постоях на четири крака, докато спазмите във вътрешностите ми отминат, след това седнах на земята и се огледах. Реката течеше устремено пред мен, но отсрещният бряг се губеше в лепкава сива мъгла. Погледнах нагоре — нямаше небе, просто сивота. Нямаше слънце, но виждах всичко. Зад мен брегът свършваше на около двадесет метра и оттам нататък се издигаше гъста зелено-сива гора.

Няма майтап, намирах се в Долната земя.

Как да опиша мястото, на което бях попаднал? Първо, бях гол. Не точно, но не и с дрехи. Водата, от която бях излязъл, все още покриваше тялото ми, ту се разливаше, ту се събираше. В момента, в който осъзнах, че съм гол, черната вода покри слабините ми като бельо. Погледнах голото си бедро и мигом водата го обгърна като ефирен панталон. Засмях се като малко дете и започнах да оглеждам тялото си, а водата като по команда създаваше ту ръкав, ту шал, ту ръкавица. Стигнах до заключението, че течността някак си реагира на моите мисли. Затворих очи и си се представих изцяло облечен; когато погледнах, бях покрит от главата до петите в черна коприна. Докато се изумя на успеха си, концентрацията ми се разпадна и мигом останах гол. След още няколко опита научих първия си урок в Долната земя: контролирай мислите си или ще поздравиш първия срещнат с развяваща се патка.

Вторият ми урок беше тясно свързан с първия: животът е суета. Незнайно колко дълго след като си бях играл с облеклото, се замислих жив ли съм, или не съм. Проверката установи, че: а) дишам, б) сърцето ми бие и в) съм гладен. Сетивата ми работеха както обикновено, което беше прекрасно. За миг разкарах облеклото от гърдите си и проверих дали имам белег от пронизването с ножа — имах. Не знаех още това за добро ли бе, или за лошо. Раната изглеждаше като зараснала преди години, но аз все още потръпвах от усещането на студения камък вътре в мен.