Стефан Стефанов - Трубадур

Като се замисля, май наистина ме наблюдаваха. Космите на врата ми настръхнаха. Луната беше потънала зад дърветата, звездите бяха закрили очи с тънки облаци, горските гадинки не смееха да се обадят. Само прозорците на къщата светеха злокобно и от време на време долитаха гласове отвътре. Повярвах й за Спас. И сигурно не беше само той, ами и Захари, а защо не и всички те, дори най-малките, децата на Анита. Живите поне.

— Давай, давай, или дръвника! — прошепна тя и започна да се притиска в мен. Ръцете ми се задвижиха машинално, но кръвта бе нахлула в главата ми, а не където имах нужда от нея сега. Оръжията ми бяха останали вътре, но какво ли щях да сторя срещу единадесет главорези? Анита бе успяла да разкопчае панталона ми и студената й ръка бръкна в гащите ми. Тя застана на колене до мен и започна да ме целува, притискайки гърдите си в мен и все така опипвайки члена ми. Постепенно, благодарение на усилията й, кръвта започна да слиза надолу и аз подех инициативата. Така, след няколко минути, с ръце, подпрени на дръвника, и задник, обърнат към мен, Анита ме превърна в пълноценен член на братството. Не че вече нямах опит със сестрите, но да не се връщам към друга болезнена тема.

Откъм фасадата се чуха викове, свиркания и дюдюкания. Изправих се; обувайки си наново панталоните; и надзърнах зад ъгъла. Братята бяха отворили багажника на пикапа и тъкмо измъкваха непознатото момиче от колата. Тя се бореше, риташе, въртеше се, но имаше достатъчно ръце, които да я държат, и достатъчно, които да разкъсат дрехите й. Почти гола, те я внесоха в къщата. Като че ли бяха забравили за нас.

— Какво беше това? — попита Анита ужасена.

— Някакво нещастно момиче — отвърнах аз. — Днес са избили семейството й. Довели са я да те отмени в домакинската работа.

— О не, глупако! — изкрещя тя. — Довели са я да ме замени!

— Да не би да имаш предвид… — започнах да схващам аз.

— Една сестрица, Трубадур, винаги една сестрица! Когато някоя се спомине или вече не става, водят нова! Тази преди мен си бе прерязала гърлото! О, боже, о, не, не, ще ме убият още тази нощ!

Тя започна да се оглежда, понечи да хукне през гората, после пак спря, строполи се на колене и избухна в сълзи.

— Не… къде ще отида?! Те ще ме настигнат, ще ме убият там в гората…

Аз застанах до нея и сложих ръка на рамото й. Тя отпусна глава и се облегна на хълбока ми. Откъм къщата вече долитаха женски писъци, един след друг — ту къси и отсечени, ту пронизителни и каращи ме да потрепервам. Аз бях изгубил правото си на първия, но другите бяха решени да се възползват. Всичките, един след друг. Дали момичето беше девствено? Исках да грабна брадвата, да влетя вътре и да ги направя на кайма. Исках да окъпя стените с кръвта на Петър, Камен, Захари, Спас и компания, да капе от тавана, от еленовите рога, да се смеси с проклетото им вино. Но не го направих. Последното видение за Диана бе останало болезнено отпечатано в ума ми. Бях дошъл в горския дом с мисия. Анита и онова момиче не бяха мой проблем.

Захари изрита задната врата, излезе гол, развявайки члена си, изпъчи гърди и изрева като мечка.

— Агънце, братко, сладко блеещо агънце! — извика ми той и изведнъж се просна на земята. Аз пристъпих към него и се успокоих, когато той изхърка. Толкова му бяха силите, значи. Отвори се и предната врата. С викове и смях четирима братя, сред които и Спас, излязоха от къщата, награбили пушки, качиха се на единия пикап и отпрашиха нанякъде.

— Къде отиват? — попитах аз Анита.

— Не знам… Такова нещо виждам за пръв път. Може би си имат ритуал. Слабо си спомням моето… посвещаване; бях само на тринадесет.

— Преди колко време се случи това? — попитах я аз.

— Единадесет години — отвърна тя. Единадесет. Общо двадесет и четири. А приличаше на четиридесетгодишна.

— От две години не съм забременявала. Навярно това е решило съдбата ми.

Лека-полека шумът в къщата намаля. Аз наредих на Анита да ме чака отвън и влязох вътре да проверя състоянието на новата „сестрица“. Всички се бяха натръшкали и хъркаха. Открих момичето между Камен и един от най-малките братя, май беше Крум. Едва на седем, той също бе взел участие в оргията. Ръчичката му беше прегърнала девойката, а пръстите му бяха стиснали гърдата й. Момичето лежеше с широко отворени очи и дишаше тежко. Когато ме видя да се навеждам над нея, заскимтя от страх, навярно очаквайки да я изнасиля както всички останали. Побързах да запуша устата й с ръка и да направя знак с пръст да мълчи. Съдбата ми се бе усмихнала — наистина всички спяха.