Стефан Стефанов - Трубадур

Тримата се засмяха, вместо да ми отговорят.

— После — казах им аз. — Искам да се напия за новото ми семейство.

— Да вървим тогава! — извика Спас. — Нощите тук са дълги, има време за всичко!

Купонът продължи. Братята си припомняха предишни набези, обсъждаха днешния и се заканваха за геройствата, които им предстои да извършат. Територията им не се ограничавала само до Странджа и околностите — извършвали грабежи и убийства из цялата страна. Имали свои хора в различни градове, които успявали да шитнат краденото срещу дял от печалбата. Едно момче в Ямбол разфасовало автомобилите на жертвите за нула време, а горите наоколо били чудесно място за гробове. Кой знае колко неразкрити убийства и изчезвания тежаха на съвестта им. Колкото повече ги слушах, толкова повече се убеждавах, че не го правеха за пари. Не беше и точно удоволствие. Беше… начин на живот.

Сестрицата им Анита нито за миг не седна на масата, само шеташе и изпълняваше нарежданията им. Не знам как изкара цяла нощ на крак, не я видях нито да пие, нито да яде, а доста я наблюдавах.

В един момент Захари, който седеше от другата ми страна, се наведе към мен и ми прошепна в ухото:

— Агънцето блее сладко, но ти все пак искаш нещо по-жилаво, нещо за силни мъже, а?

— Не те разбирам — отвърнах аз.

— Забелязах как все гледаш Анита — отговори ми Захари.

— Извинявай, забравям, че вече ми е сестрица — казах аз и се усмихнах фалшиво. Той се ухили и разкри липсата на половината си зъби.

— Давай, братко, яхни я! Каквото е наше, вече е и твое!

Не знаех какво да отговоря на тази покана. Брат да сводничи на сестра си и то по такъв дебелашки начин… отвратих се, но се постарах да не ми проличи.

— Ех, срамежливецо! — извика силно той и ме плесна по гърба. Повечето братя не разбраха защо, но избухнаха в дивашки смях. Захари стана и отиде при Анита. Дръпна я за ръката до една колона и й заговори в ухото. Тя пребледня, после ме погледна злобно и извъртя лице от мен, ала той улови погледа й и стисна с пръсти брадичката й, главата й насила се изви и тя трябваше пак да ме погледне. Никой от братята не му обръщаше внимание. Захари я пусна и се върна при мен, а сестра му изтича навън през задната врата.

Той ме стисна силно за рамото и прошепна:

— Давай, отивай веднага, докато е разпален някакъв огън в тази студена фурна!

Спас ме погледна изпитателно. Аз отпих от виното, този път наистина, и залитайки се измъкнах от пейката. Преди да се отдръпна, Спас сграбчи ръката ми и рече:

— Чакай! Това няма да ти трябва, послушай ме!

С другата си ръка той бръкна под якето ми и измъкна пистолета, след това опипа за Близнаците и ме лиши и от тях.

— Да не й хрумне някоя глупост, докато се въргаляте — обясни той и ме пусна да вървя подир сестра му.

Противно на принципите, изградени през годините, аз не се стреснах и не се опитах да си върна оръжията. Каквато и игра да играеха тук, можеха да ми теглят ножа по всяко време. А и трябваше да говоря с тази Анита, за да разбера по-добре братята й.

Излязох навън и я настигнах при навеса с дърва; не че тя бързаше. Влачеше се като обречен на смърт към дръвника. Аз я хванах за раменете и я обърнах към мен. Тя се остави в ръцете ми като кукла. Беше толкова лека, можех да я понеса в скута си. Светлината бе оскъдна, но ми стигна, за да видя, че е обляна в сълзи.

— Не плачи, Анита — казах й аз. — Няма да те нараня. Забравѝ какво каза брат ти Захари.

— Брат… — процеди тя през зъби. — Две братчета ми е посял!

Толкова ме изненада, че пръстите ми се разтвориха и тя полетя назад. Успях бързо да приклекна и да я хвана, преди да падне по гръб. Бях застанал на коляно и отново я държах.

— Какво говориш?! — прошепнах аз.

— Истината! — отвърна тя тихо. — Братя? Няма братя тук, само бащи и синове. Четирима от тях са мои! Един имам мъртвороден и две момичета през последните години, чиито глави размазаха в подпорните колони още щом ги извадиха от мен. Едната дори не я зърнах, толкова бърз бе Спас, щом видя, че бебето няма пишка!

— Но защо?! — попитах аз невярващо.

— Защото така! Защото така са правили дедите им столетия наред в тези планини! Защото са братство с една сестрица, която не е никаква сестрица, а само майка на децата им и отдушник на нагона им! И сега ти, нещастнико, като нов брат, си длъжен да направиш същото.

— Няма да ти посегна — заявих аз и наистина го мислех.

— Ооо, ще ми посегнеш, и то веднага, защото Спас гледа в сянката зад прозореца. Ти сподели трапезата им, сподели кръвта им, сега ще споделиш и сестрицата им. Не го ли сториш, ще търсят нов дванадесети брат!