Стефан Стефанов - Трубадур

Когато преминах през последния ориентир — две сухи черни дървета, стърчащи като колони на порта — видях къщата. Приличаше на огромна дървена ловна хижа, разположена на поляна насред гората. Отпред имаше веранда с дълга пейка и четири колони, украсени с рога от елени. От стряхата висяха всевъзможни кожи на животни, както и връзки билки, които вятърът поклащаше и караше да шумят. В тази част на гората птиците не пееха. Ако досега бях напредвал бързо, в надпревара със скриващото се слънце, бе дошло времето да проявя малко предпазливост. Отпред не се мяркаше жива душа, но през прозорците можех да видя запалени светлини вътре.

Макар да се намирах в средата на нищото, аз различих в пръстта следи от гуми с голям грайфер, вероятно оставени от пикап или джип. Огледах земята около двете черни дървета и открих тънка корда, която бе опъната встрани от всяко дърво. Водеше или до капан, или до аларма. Време бе да проверя какво ме очаква в къщата.

Пристъпих напред и огледах двора — още следи от грайфери, купчина двадесет и два цолови гуми, стар дизелов мобилен генератор на ток, покрит със зебло, две метални туби, кладенец, затворен с тенекиен капак, кутия с инструменти, оставена върху него, захвърлена в тревата лопата, изпусната и стъпкана работна ръкавица…

Тъкмо се чудех дали да не подвикна, когато чух тъп удар някъде зад къщата. Последваха още няколко. Липсваше ритмичност, т.е. едва ли бе някаква машина. Когато се приближих до входа, вече можех да се закълна, че някой цепи дърва. Тръгнах покрай къщата и пътьом опитах да надникна през прозорците, но те бяха зацапани, само сиянието зад мръсотията ми подсказваше, че вътре светят лампи.

Озовах се зад дългата къща и видях навес с натрупани под него нарязани дърва. Пред навеса бе поставен голям пън, а зад пъна стоеше жена с брадва в ръце. В краката й лежаха няколко цепеници. Щом ме видя, тя се ококори и вдигна брадвата пред себе си.

— Назад! Назад! Върви си! — извика ми тя.

— Госпожо, няма да ви сторя зло! — рекох аз и вдигнах ръце с дланите към нея, но все пак спрях.

— Аз ще ти сторя зло, ако не си вървиш! — каза жената.

— Изгубих се и чух как цепите дърва — излъгах аз. — Ще ми помогнете ли? Търся подслон за през нощта. Мога да ви платя добре.

— В този дом няма подслон за изгубени скитници! Върви си или ще пострадаш!

— Ако ви е страх от мен, ще ви разбера — рекох аз и заотстъпвах назад.

— Не ме е страх от теб, страх ме е за теб! — отговори тя. — Върнат ли се братята ми, с теб е свършено!

Добрата новина бе, че тази жена не искаше да ме нарани. Лошата новина бе, че има братя, които вероятно щяха да ме наранят. Не можех обаче да си позволя да не изпълня задачата, поставена ми от Камила. Не бях стигнал толкова далеч, за да ме откажат двама-трима селски юнаци. Ето защо пуснах най-дружеската си усмивка и седнах на земята.

— В такъв случай, ще изчакам тук — рекох аз. — Много бих искал да се запозная с братята ви.

— Ти си луд! — извика жената и размаха брадвата. Липсата на реакция от моя страна (вследствие на години упорити тренировки по самоконтрол) я изненада и тя отпусна ръце. След това изруга, замахна с брадвата и я заби дълбоко в дръвника. Сложи ръце на кръста си и ми рече:

— Наистина си луд, а?

— Не точно — отвърнах аз. — Но съм смел.

— Братята ми са наистина гадни, момче — каза ми жената. — Убиват. Не е достатъчно да си смел, за да се изправиш срещу тях.

— Убих всичките си братя, преди да дойда тук — рекох аз мрачно и спокойно. — Това достатъчна атестация ли е?

За миг тя се ококори и в очите й видях страх. Но вместо да посегне към брадвата, жената отстъпи назад.

— Ако ще се възползваш от гостоприемството ни, поне го заработи — нареди ми тя. — Грабвай брадвата и нацепи двадесет от тези. След това донеси пет кофи вода от кладенеца отзад при мен в кухнята. Когато приключиш, ще наредиш масата и ще подготвиш огъня в пещта. Ако това не е направено, когато братята се върнат, момче, съвсем ще се ядосат.

— Нищо работа! — отвърнах аз и запретнах ръкави.

Работата с брадвата ме загря приятно и се поразхвърлях.

Вместо да си върши нейните неща, домакинята стоеше на няколко крачки от мен и ме следеше как се справям. Приключих с цепениците бързо и ги внесох в къщата. Имаше само едно помещение, огромно. Самото то бе разделено на три: кухненски кът с пещ в единия край, където имаше няколко шкафа и маса; дузина ниски легла, нагъчкани едно до друго; дълга маса с пейки от двете страни в противоположния край на къщата, откъм фронталния вход. Покривът се държеше на осем масивни дървени колони. Те, както и подпокривните греди, бяха накичени с животински кожи, глави и рога. На няколко места бяха поставени старовремски ловни копия, лъкове, топори и ножове. Някои оръжия бяха с каменни остриета. Явно семейството се занимаваше сериозно с колекционерство.