Стефан Стефанов - Трубадур

Васил Костов отреагира пръв — хвана Ирина през раменете и я задърпа към къщата.

Аз се прилепих към зида и паднах по задник.

А от вътрешността на хеликоптера се завърта картечница М134.

Следващата една минута изтече мъчително бавно.

Картечницата М134 е наследник на онази, разработена от Гатлинг през далечната 1861 година. Ако тази на Гатлинг е произвеждала оптимистично 400 изстрела в минута, което е на половината от възможностите на модерен картечен пистолет, то разработената през двадесети век М134 може да се похвали със завидните 2000 до 6000 изстрела в рамките на шестдесет секунди. Броят на наредените в лентата на Яред амуниции би могъл да варира от 500 до 5000. Аз бих заложил на около 3000. Представете си какво могат да направят 3000 оловни оси калибър 7,62, заредени с гнева на Радан и запратени по сватбарите със скорост от 850 метра в секунда.

Да изпадам в подробности би било жестоко. Пред очите ми загинаха стотици. Куршумите минаваха с една и съща лекота през ледени скулптури, автомобили и хора. Ревът на бясно въртящите се шест цеви, звънтенето на удрящия се в земята водопад от гилзи и писъците се сливаха в ода за човешкото безумие.

Христо Костов и кметът на Варна бяха покосени едновременно, навярно от едни и същи куршуми. В един момент бяха там, в следващия се бяха разлетели на парчета. Една от шаферките, известен модел на бельо и царица на чалготеките в столицата, направи последния си танц във въздуха и се завъртя като кукла на конци. Износител на биотор, който бе лежал само три години за предумишлено убийство, се раздели с лявата си ръка, преди да осъзнае какво се случва. Съпругата на неформалния лидер на общинските съветници във Варна се сдоби с огромна дупка в корема си при излизането на куршума от него. Главата на позабравен писател сатирик се пръсна редом със силиконовите гърди на мис Златни пясъци, към които бе наведена, за да чуе как бие сърцето й. Кръвта изпълваше въздуха на ефирни облачета, на капки, на струи, на вълни и се плискаше по земята. Телата цопваха в локвите и повече не помръдваха. Мнозина опитаха да излязат през портала, първите бяха едва ли не смачкани върху решетките, а когато хеликоптерът направи рязък завой и картечницата ги закова в гръб, те останаха на пихтиеста купчина пред металните крила на портата.

Летящата машина направи още един по-малък кръг, картечницата довърши още тридесетина държащи се на краката си гости и след това плавно кацна насред двора. От нея слязоха Яред и още двама въоръжени мъже. Откъм портала се появиха други двама, прехвърлиха оградата и се присъединиха към останалите. Петимата тръгнаха към къщата, спорадично разстрелвайки оцелелите по пътя си.

Аз отместих тялото на непозната девойка, която се бе строполила върху ми, поразена в гърба, и се изправих. Новият ми костюм бе целият в кръв. Хубавата ми прическа беше непоправимо развалена. Нямах обаче нито една дупка по себе си. Не вярвах да ме бяха забелязали в навалицата — бях успял да се просна на земята преди гибелния дъжд да покоси тълпата.

Затичах се към къщата. Пътьом застрелях в главата пилота на хеликоптера, който изобщо не очакваше да ме види. От вътрешността на къщата отекнаха още изстрели.

Ненавиждах Ирина заради това, в което се бе превърнала. Споделях яростта на Яред от убийството на всички негови близки. Но нямаше да му позволя да я убие. В името на момичето, в което някога се бях влюбил и като отмъщение към човека, който ме бе превърнал в беглец и самотник.

Докато стигна входната врата, изстрелите се бяха пренесли на втория етаж. Прекрачих труповете на Румен и още един негов колега. На площадката между етажите бяха двама от мъжете на Яред. Застрелях ги, без да ме усетят, директно в тиловете. Докато телата се свличаха, аз бях взел последните стълби и застрелях трети от хората на Яред, който тъкмо се обръщаше към мен. Нахлух в стаята на Ирина, за да видя как Радан се е навел над Васил Костов с пистолет, насочен към главата му. Последният от хората му се опита да ме спре, сборичкахме се, избих му оръжието, блъснах го на леглото и го застрелях. Междувременно Яред тегли куршума на Мидения крал, усмихна ми се и скочи през стъклената врата към терасата. Аз гръмнах след него, но пропуснах. Последвах го веднага и насочих пистолета си към него. Той стоеше, със спокойно изражение, с пистолет, опрян в челото на Ирина.

Някогашната ми първа любов се бе притиснала към каменните перила и ме гледаше с широко отворени очи. Роклята й вече не беше бяла — по нея имаше не едно червено петно. Прибраната й в красив кок коса сега висеше на места покрай лицето й. Гримът се беше размазал и черна вадичка се бе стекла до средата на лявата й буза. Все още стискаше булчинския си букет.