Друг извади кози крак и започна да напъва. Заедно повдигнахме шкафа и го завъртяхме, така че усилията по отварянето му да са по-малки. Накрая дебелата ламарина поддаде и съдържанието започна да се изсипва. Имаше скъпоценности и пачки пари. Изпадна пистолет. Униформените започнаха да ритат и да блъскат шкафа, за да направят отвора по-широк. Измъкнаха дървена кутия, един я отвори, погледна вътре и я захвърли зад гърба си.
— Ти от кой район си? — попита ме най-възрастният „колега“.
— От Галата — отвърнах аз. — Дойдох по спешност.
— Хайде, младеж, отиди и помогни на пожарникарите с онази стена там — той посочи към група огнеборци на около петдесетина метра от нас. — Рухнала е май върху човек. Ние тук ще се оправим.
Аз го изгледах за миг в очите, после отклоних поглед. Преди да се отдалеча, подритнах дървената кутия на метър-два. Щом ми видя гърба, ченгето се фокусира отново върху шкафа. Аз вдигнах кутията, сложих я под мишница и се огледах наоколо. След това отидох при вързопа, оставен по-рано, разгънах одеяло, отворих кутията и положих Близнаците върху изгореното телце. Завих го наново, повдигнах го и го понесох вън от епицентъра.
Оглеждах лицата на мъжете и жените около мен. Всички бяха черни, гневни, с чисти вадички от сълзите, които са се стичали по бузите им. Не бе нужно да имаш близък сред пострадалите, за да заплачеш в този ден. Достатъчно бе да си човек, да мислиш разумно, да вярваш в нещо добро, да имаш сърце и то още да бие в гърдите ти.
По-късно в новинарската емисия казаха, че са открили шестдесет и двама загинали, осемнадесет души били в болница, двама в неизвестност. Голяма част от жертвите, най-вече деца, не можели да бъдат идентифицирани. Апелираха всеки запознат със случая да се свърже с МВР. Главният секретар се изказа остро срещу организираната престъпност. Премиерът обвини опозицията, че заради охраната на протестите в провинцията и по кварталите има по-малко полицаи и сигурността ни на граждани е застрашена. Бивш шеф на ДАНС сподели подозренията си, че политическият курс на кабинета ни е направил мишена за глобалния тероризъм. Лидерът на опозицията поиска оставката на правителството, задето не може да се справи с тероризма. Председателят на Народното събрание обвини президента, че е бил на посещение в Катар, когато държавата е обект на терористична дейност. Посланикът на САЩ подчерта, че в един такъв момент трябва да сме единни и силни, да не правим никакъв компромис с тероризма, и че разполагането на американски ракети със среден обсег около Варна би предотвратило следващ удар. Двама телевизионни водещи направиха паралел между атентата на маратона в Бостън и атаката срещу жилищен квартал във Варна.
Докато светът полудяваше, аз бях в мола и мерех черен официален костюм. По-късно бях на фризьор срещу двадесет лева; с включено изплакване. Същата вечер се сдобих и с голям букет бели рози. Имах да ходя на сватба.
Новините в 7:00 гръмнаха с поредния взрив — малко след полунощ се била възпламенила газовата бутилка на автомобил „Фолксваген Пасат“. Пътникът, шестдесет и три годишен мъж, не успял да излезе навреме и изгорял като факла. По-късно бил идентифициран като генерал Мирон Ламбев от ГДБОП.
Големият ден на Ирина дойде. От дома на приятелката й Зара я взе кортеж от шест черни мерцедеса и я откара в катедралата. След като се венчаха пред Бога, веселата процесия я откара на Галата, където щеше да се състои тържество и изнесен ритуал. Присъстваха всички, които Васил Костов очакваше да види: бивши покровители, бизнес партньори, гъзолизци и други членове на варненския елит. Гостите се стичаха като река и от столицата. Беше пълно както с манекенки, така и с по-скъпите служителки на Мидения крал — никога не бях виждал толкова много дълги крака, стегнати дупета и разголени гърди на едно място. Дворът едва побираше гостите. Имаше скулптури от лед — лебеди, русалки, кораби, птици — десетки сервитьори, музиканти, разпоредители, шофьори и охранители.
Ирина беше прелестна в перленобялата си рокля. Двамата с Христо застанаха пред фасадата на къщата, където ги приветства кметът на Варна. Като длъжностно лице, с властта, дадена му от Република България, той щеше да узакони брака. Гостите жужаха като пчелен кошер, когато пред всички излезе Васил Костов. Той извади микрофон, с чиято помощ призова да запазим минута мълчание в памет на жертвите на терористичния акт от предишния ден. И така, общински съветници, бизнесмени, други държавни служители и останалият цвят на българското общество притихнаха за шестдесет секунди. Част от тях дори не знаеха за инцидента, но не можеха да си позволят да им проличи.
Читать дальше