Стефан Стефанов - Трубадур

— Знам, че повечето миди са на Златни пясъци, а не в морето — отвърнах. Той кимна.

— Аз съм истинският крал на Северното Черноморие. Има, разбира се, и други играчи, но те са дребосъци — реша ли, за една нощ ще ги разкарам от улицата. Тази хегемония продължава вече три години. Мислиш ли, че този Радан е нает от някой, лаком за бизнеса ми?

— Възможно е действията му да облагодетелстват нечий конкурентен интерес — отвърнах аз предпазливо.

— Баща ми, да отложим сватбата — извика младият Костов. — Не искам да застана пред олтара и да чакам някой да ми пръсне главата!

— Замълчи! — отсече Костов-баща. — Сватба ще има. Утре.

Ирина го погледна и му се усмихна топло. Годеникът й се изправи и закрачи нервно из стаята. Баща му го изгледа изпод вежди и продължи:

— Който и да си мисли, че може да се бъзика с мен, греши. Имам силата да смачкам всеки червей, дори да е изпълзял от Истанбул.

— Истанбул? Да не са турците? — намеси се отново Христо Костов.

— Не, сине, не са турците, те са мои приятели! — извика баща му, изпускайки си нервите. — Но може да е някой, дето иска да си мислим, че са турците! Седни си на задника и ме остави да го измисля!

— Моля ви… Василе! — Ирина стана от мястото си, застана зад бъдещия си тъст и сложи длани на раменете му. Очите й се насочиха към Христо, който беше застинал на едно място. Сякаш само с поглед, тя го накара да се върне на дивана. Кралят изсумтя одобрително и потупа нежно ръката на снаха си.

— Е, момко, как ще го направят? Казваш, че си бил един от тях и познаваш методите им?

— Имам известна представа — отвърнах аз и се почесах по брадата. — Мисля, че ще е на ритуала, пред всички. Ще внедрят свои хора сред персонала, сред гостите и ще ударят изведнъж. Искат да е показно, значи ще е човек с нож, близо до младоженците.

— А защо не снайперист? — попита непознатият, който досега беше мълчал.

— Всеки може да наеме снайперист. Яред Радан е по-изтънчен, по-брутален. Важно е не просто да убие, а как ще убие. Ще го направят на сватбата, в триумфалния за вас момент, пред очите на цялото общество. Грубо и кърваво.

— Разбирам логиката ти — кимна Костов-баща.

— Ако сега някак си се скриете, ще ви издебнат утре — продължих аз. — Няма да се откажат.

— Майната им! — извика Мидения крал и удари с юмрук по масичката пред себе си. Чинийките и чашките подскочиха, една се преобърна и се разля на паркета. — Ще събера 200 охранители, ще ги чакам да дойдат и ще ги изтребя до крак!

Ирина се наведе по-ниско над него и стисна силно раменете му.

— Успокой се, Василе, ще се справим! — промълви тя. — Всичко ще бъде наред и аз ще заживея щастливо под покрива ти!

— А мама? — попита изведнъж Христо.

Костов-баща изсумтя пренебрежително и натисна ядно остатъка от цигарата в дъното на пепелника.

— Майка ти не пожела да дойде на сватбата ти! Да си стои в Италия! Нея едва ли я грози опасност.

— Да разбирам, че госпожа Костова отсъства? — попитах аз.

— Не е твоя работа! — отряза ме Костов-баща.

— Василе! — Гласът на Ирина беше благ и умолителен. Тя се обърна към мен. — С майката на Христо не си допаднахме още от първата ни среща. Ще оставя времето да изглади различията между нас.

Непознатият извади пакет марлборо и запали. Гледаше ме с присвити очи през цялото време и отново ме заговори:

— Казваш, че си бил там, в квартирата му.

— Да.

— Василе, сватба ще имаш — каза той на Костов-старши и стана. — Аз си тръгвам. Ще ти се обадя по-късно. Длъжник си ми.

— Благодаря ти, Мироне — отговори Мидения крал и се изправи да изпрати госта си. Двамата напуснаха салона и останахме само аз, Ирина и Христо. И девет гарда.

— Кой е господинът? — позаинтересувах се аз.

— Чичо Мирон, приятел на баща ми още от казармата — каза ми Христо. — Иначе — ГДБОП.

— И какво ги прави толкова близки до днес?

— Знаеш как е — рече Христо и вдигна рамене. — Ти на мен, аз на теб.

Към обяд имах нова среща с „чичо Мирон“. Заведе ме на ресторант и се заинтересува живо не само от Яред, но и от мен. Казах му, че съм наемник на свободна практика и в момента издирвам момиче, избягало от дома си.

— Предполагам, че ако сега се разровя за теб, няма да открия връзка с този Радан, нали? — попита той, докато разкъсваше ципурата си.

— Никаква, вярвай ми.

— И се появяваш така изведнъж, за да предупредиш семейството за грозящата ги опасност?

— Съвсем не — отвърнах му аз и отпих от бирата си. — Срещнах бивш колега и от него научих, че Радан е във Варна. Дойдох да го открия и да се помиря с него. Условието беше да участвам в следващия му удар. Когато обаче разбрах, че сред целите е Ирина, не се и поколебах. Познаваме се от деца и няма да позволя да й се случи нещо лошо.