Стефан Стефанов - Трубадур

— Какво правиш с тези хора?

— Адаптирам се, скъпи мой — рече тъжно и уморено тя. — А и тук наистина ме обичат, въпреки пиянските изпълнения. Мога да бъда щастлива в този дом срещу някаква цена и аз съм готова да я заплатя.

Не ми харесваше това, което чувах, но не знаех с какъв довод да я оборя. Исках да я хвана за ръката и да избягаме далеч оттам, да се направим, че Яред, Христо и Диана никога не са съществували и да заживеем нов живот щастливи заедно.

— Хайде — рече ми тя. — Искам да поспя. Скачай обратно през терасата и се върни пак тук утре в десет, на парадния вход.

Аз я избутах нежно настрани от себе си и я изгледах неразбиращо. Тя отново се засмя, потупа ме по бузата и каза:

— Хайде, скъпи мой, едно е да спиш с булката преди сватбата, а съвсем друго — да те заварят в леглото й на сутринта.

— Права си — неохотно се съгласих аз. Каквото и да се бе случило преди четвърт час, трябваше да се завърна в реалността. Намирах се в чужд дом, в чуждо легло, с чужда жена в навечерието на чужда сватба. Ирина ми бе показала, че не е забравила общото ни минало; време бе аз да й покажа, че не съм забравил за бъдещето, което тя очаква.

— До утре, скъпи мой! Утре в десет! — тя ми прати въздушна целувка, докато прекрачвах прага на балкона и се обърна на другата страна.

Не знаех как да се чувствам. Тази нощ бях разкрил всяко кътче от душата си пред жената, която винаги бе заемала централно място в сърцето ми, а тя ме отпращаше с въздушна целувка вън от дома й. Естествено, си бях представял срещата с нея много пъти, но този завършек не присъстваше в нито една от версиите ми. Имах усещането, че все едно съм употребен — жена, разочарована от съпруга си, потърсила временна утеха в удобно появилия се стар познат. Какво очаквах от нея всъщност? Прие ли ме в обятията си? Прие ме. Целуна ли ме? Целуна ме. Изчука ли ме? Да. Последното не го бях очаквал, проблесна изведнъж в ума ми. В нито една от версиите, които бяха минали пред очите ми, докато я издирвах днес, не си представях как тя веднага ме вкарва в леглото си. Красивата, интелигентната, умерената Ирина, онази Ирина, която след два дни ще се омъжва щастливо за хубав и богат мъж, ме прелъсти за нула време и също толкова лесно ме отпрати у дома.

Секс от съжаление? Това беше следващата ми идея, докато карах по Аспаруховия мост. Дали не искаше да ме утеши и затова ме приласка? Тази идея ми се струваше още по-гадна, караше ме да се чувствам като пълен нещастник и да я ненавиждам заради отношението й към мен.

След моста отбих вдясно и спрях до тротоара. Излязох от колата и тръгнах пеша напред — не ми пукаше за нея, и без това беше крадена. Вместо да изпитвам радост от срещата си с Ирина, се бях натоварил емоционално. Вървях си аз по пустата улица, с ръце в джобовете и дишах дълбоко, за да прочистя съзнанието си. Пръстите на дясната ми ръка напипаха стилета и това ме накара да се почувствам по-добре. Ножовете, ако не друго, никога не ме бяха предавали — цял живот бях носил нож у себе си — никога не се бе чупило острие, никога не бе отказвало да среже или да прониже — ножовете не бяха като жените, на тях можеш да им се довериш. Ето, ако сега разкажа цялата си история на този нож, той няма да ме наръга от съжаление или само, защото гърбът ми му се е сторил подходящ за намушкване. Вместо към центъра, краката ми ме водеха надолу, обратно под моста.

— Бате, имаш ли цигара?

Циганката беше доста ниска, но стройна и симетрична. Беше застанала на тротоара на няколко крачки от мен, носеше дънки и дънково яке, което беше разкопчано и разкриваше розов потник, опънат от гърдите й. Уличното осветление откриваше съвсем малка част от лицето й.

— Не — отвърнах аз и се приготвих да я подмина.

— А секс искаш ли? — попита тя, влизайки в крачка с мен. Аз се спрях и я изгледах възмутено.

— Не.

— Хайде бе, искаш! — тя продължи да подтичва, за да хване темпото ми и посегна към кръста ми. — Ей тука, виж колко е удобно!

Отблъснах ръката, която се промъкваше към чатала ми и отново казах на жената да си ходи. Тя обаче не ме послуша и продължи да ми се натиска в движение и да се опитва да ме опипа.

— Хайде, бате, ти секс правил ли си? Ще ти хареса!

Точно в този миг ме тресна видението. Ръцете на Диана бяха привързани към дебелото бяло стъбло на дърво с окастрени клони, от което стърчаха черни тръни с дължината на човешки пръст. Тялото й беше голо, тя трепереше, краката й не я държаха и Диана висеше на вързаните си ръце. Всеки път, щом се отпуснеше до дървото, някой от тръните се забиваше в плътта й и тя скимтеше от болка. Усетих я на секундата — черни игли, които се забиха в моите гърди и в моя корем, точно там, където ме докосваха палавите пръсти на проститутката. Аз отново отблъснах ръката й, но видението в главата ми стана толкова реалистично, че се олюлях и спрях на място.