Стефан Стефанов - Трубадур

Тя остана сама с мен и три дни мърмори древни магически слова над главата ми. Не знам кой я бе научил, но заклинанието бе изключително силно. Обвърза целия дворец с кръвта ми. Започна да ме реже и да оставя кръвта ми да тече. С времето басейнът се запълни. Моята сила потече в основите, вля се в стените и кулите, изпълни всичко. Аз бях като вградена в моя прекрасен затвор. Тук нямах възможността да се нараня. Нямаше кой да дойде и да ме освободи. Бях обречена завинаги. Ти си първото лице, което виждам след Кханел.

— Съжалявам — рекох аз, когато тя приключи историята си.

— Не съжаляваш, но поне ми съчувстваш — отвърна Лемет. — Виждам го в очите ти.

— Имам един въпрос относно нея — казах и аз. — Всички, докоснали се до слабините й, са пострадали. Защо?

— Аааах, финалните ми думи! — усмихна се тя. — Когато й се опълчих там, пред очите на всичките й последователи, аз я проклех. Вложих в клетвата цялата си демонична енергия. Заклех я никога повече никой да не може да я задоволи. Да изгаря от желание, да разтваря бедра, но никой да не може да проникне в дълбините й. Тогава тя ми се бе изсмяла, но не след дълго дойде тук при мен и ми показа какво съм й причинила. В утробата й бяха поникнали зъби — остри и здрави зъби, които разкъсваха всичко, което премине между бедрата й…

Представих си гледката, представих си себе си с Аурелия и настръхнах. Какъв късмет, че още в началото се бе спряла на друг, а не на мен.

В настъпилата за момент тишина се ослушах и — да — чух стъпки. Някой, вероятно Кханел, идваше надолу. Слушайки разказа на Лемет, аз се бях отплеснал и изгубил представа за времето. Също усетила идването му, окованата жена ми рече:

— Идва тук редовно, нанася ми нов разрез, за да е прясна кръвта.

Аз трескаво се огледах, но нямаше къде да се скрия. Излезех ли му просто така… никакъв шанс. Проклятие, не бях предвидил какво ще правя в подобна ситуация! Сякаш прочела мислите ми, Лемет каза:

— Ще ти помогна.

Кханел пристъпи в мрака. Подуши въздуха — не му харесваше. Трупът на стража го бе притеснил — Онзи навярно вече бе идвал тук. Трябваше да се погрижат най-после за него. Той скочи в басейна и нагази до кръста. Заопипва с ръка за проклетата Лемет. Усети движението й по трепета на кръвта и изведнъж в гърдите му избухна болка. Плътно до него се бе притиснало тяло, изплувало от кръвта. Миризмата на Лемет го бе обгърнала и бе прикрила неговата. Кханел се бе провалил.

Намушках го и с двете ръце едновременно, след това бързо извадих единия кинжал и го забих късо три пъти, изключително бързо, почти на същото място, разширявайки раната. Постоях за около половин минута, подпирайки тежкото тяло на Кханел с рамо, докато не го усетих как се отпуска и го оставих да цопне в кръвта.

Зад мен Лемет изплува с усмивка на изтерзаното си лице.

— Ах, колко сладко е чувството от кръвта му, вливаща се в моята!

Изгледах я погнусено и прибрах оръжията си. Тя запази усмивката си и ме погледна лукаво. Усетих как под повърхността крака й се отърква в моя. Тя се засмя дрезгаво при въпросителния ми поглед.

— Хайде, Трубадур, не си тук, за да ме спасиш! Макар и отслабена, аз все още съм сукуб… Умея да разчитам мъжете. Кажи ми истината!

Е, нали затова бях дошъл — нямаше какво да увъртам. Разказах й набързо за какво ми е нужна. Лемет приглади косата си и отлепи няколко кичура от челото си. Междувременно стъпалото й продължаваше да се търка в бедрата ми.

— Моят клет серафим е донякъде прав. Входът към Ада, останал отворен за мен, се крие в същността ми. Има само един начин да ти го разкрия — ако се слеем в един общ любовен екстаз.

— Звучи ми доста нереалистично — изкоментирах аз.

— Обладай ме и ще разбереш — отвърна простичко тя.

Аз я огледах, чудейки се какво да отговоря. Дори да пренебрегнем факта, че лежеше окована насред гьол с прясна кръв, по чиято повърхност се носеше и един труп, тя ми изглеждаше кожа и кости, цялата в белези от ножа на Кханел.

— Знам какво си мислиш и мога да реша проблема ти с външния ми вид — рече тя, сякаш наистина прочела мислите ми. — Затвори очи и остави всичко на мен.

— Не съм сигурен… — започнах аз, но тя ме прекъсна.

— Това е начинът, Трубадур. Дори дъщеря ми не може да ти отвори Портите. Аз съм единственият ти шанс да довършиш онова, което си започнал. Довери ми се…

Не можех да се откажа, не и сега. Застанах пред нея и затворих очи. В началото имаше единствено мрак и плацикане. Усетих как нозете й се движат покрай мен и бавно-бавно ме придърпват по-напред. Пред очите ми се появи неясна фигура, очертанията й се губеха, после различих жена. Беше тънка и стройна, а около лицето й се виеха буйни коси. Невидима светлина хвърли отблясъци по тях и аз различих цвета им — червено. Жената беше гола, тялото й се допря о моето. Изящните й ръце се плъзнаха по гърба ми, описвайки нежни фигури и накараха кожата ми да настръхне. Постепенно жената се притискаше все по-плътно до мен, докато бедрата й не се сключиха около кръста ми и накрая тя ме пое, а устните й уловиха дъха ми. Любих я страстно и силно, шептях името й, боготворях тялото й, дадох й всичко от себе си. Когато се отдръпнах от нея и се опрях замаян на ръба на басейна аз най-сетне отворих очи и я погледнах.