Белезите й бяха зараснали до тънки ивици. Бръчките й се бяха стопили. Очите й грееха жизнени и млади. Понечих да кажа нещо и осъзнах, че нямам сили да задвижа устни. Изведнъж краката ми ме предадоха и аз едва се удържах да не цопна подобно на Кханел в дълбоката — до кръста ми — кръв.
— Благодаря ти, Трубадур! — изрече Лемет с плътен и мелодичен глас. Бузите й бяха поруменели. Тя напрегна ръцете си и веригите се стовариха с плясък в кръвта. На стената останаха само черни дупки. Изправи се и застана пред мен. Притисна лицето ми към облите си гърди и разроши с пръсти косата ми.
— Толкова векове затворена тук и никой от слугите на дъщеря ми да не слезе да ме изнасили! — изкикоти се тя. — Ооох, не разбираш ти, мило момче, как копнеех за твоята ласка? Усещаш ли слабост? Върти ли ти се главата? Изцеден ли си като пресен плод?
Щях да отговоря, ако можех, но цялата ми концентрация отиваше към пръстите ми, които все още се държаха за ръба.
— Аз съм сукуб, мили мой, и се храня с такива като теб! — рече ми Лемет гальовно. — А ти бе направо деликатес! Толкова болка, толкова ярост, толкова емоции! Чувствам се като събудила се от дълъг и ободрителен сън!
Ако можех да се докопам до някой от кинжалите си, с радост щях да й покажа как се чувствам, но бях принуден да слушам, и то „от първия ред“ — с лице, притиснато в нежната й кожа. Лемет внимателно ме подхвана и ме прехвърли през ръба, така че поне горната половина на тялото ми да е извън басейна. След това леко излезе от кръвта и отръска дупето си. Видя боздугана на Кханел да лежи наблизо, наведе се и го взе, после гола-голеничка тръгна към стълбището.
— Чакай… — едва успях да промълвя аз.
Тя се обърна и ме изгледа учудено.
— Да чакам? Чаках векове. Отивам да превъзпитам малката кучка. Не бързай, мили ми Трубадур! Времето е наше!
Лежах и проклинах съдбата си. Поредната жена в живота ми не бе пропуснала да ме разочарова и да се възползва от мен. С какво ги привличах все такива проклетии? Или… всички жени бяха такива?
Сякаш часове, след като тя се бе изгубила от погледа ми, аз тръгнах пълзешком, стъпка по стъпка, докато не стигнах до първото стъпало. Някъде отгоре долетяха писъци и това сякаш ми вдъхна сили. Запълзях на четири крака в мрака. Чух още викове и звън на оръжие. По дяволите, чакайте ме! Ръка пред ръка, крак пред крак, главата наведена надолу, защото и без това нямаше какво да гледам в тъмното — аз напредвах като костенурка.
Светлина.
Бях стигнал до изхода. Изпълзях навън и премигах, мърморейки, срещу светлината. Успях да се изправя и подпирайки се на стената, продължих напред. Стигнах до атриума. Наоколо се въргаляха три трупа — двама стражи и една от слугините. Главите им бяха разбити. Завлякох се към тронната зала и заварих истинска касапница. Подът бе застлан с окървавени тела — мъже и жени, повалени като ожънати класове. Кървави следи водеха нагоре към покоите на Кралицата. Чух нов писък, без съмнение от същата посока.
Тръгнах натам и извадих единия Близнак, за да ми е под ръка. На самия праг прекрачих още двама убити стражи. След миг разпознах в единия от тях Кестейо. Дясната половина на лицето му бе размазана и окото му висеше като на бесилка. Влязох и заварих трите жени: Кралицата, истинската Лемет и Надя.
Гимнастичката лежеше без дрехи на леглото, а ръцете й бяха завързани с дебело въже към рамката му. Над нея се бе надвесила Кралицата. Майка й стоеше на няколко крачки от тях и подхвърляше в ръка окървавения боздуган, все едно е черпак.
— Майко… — промълви Аурелия.
— Дъще — рече кратко Лемет.
— Какво правиш тук?
— Дошла съм да те отърва от проклятието ми — отвърна Лемет и се спусна към нея. Двете се сдърпаха над треперещата Надя, боздуганът се накланяше ту към едната, ту към другата глава, но никоя не се даваше. Аурелия успя да избута майка си обратно и да я събори на пода. Изправи се с ръце на кръста върху леглото и понечи да каже нещо, но точно тогава Надя обхвана нозете й със своите собствени и я прекатури напред. Изненаданата девойка се стовари по очи до майка си и изстена. Изправи се на колене и лакти и отвори уста, когато бързината на Лемет ме смая — тя грабна дръжката на боздугана и с все сила заби желязната му глава между краката на дъщеря си. Чу се хрущене, а после и болезненият писък на Аурелия. Тя се опита да се завърти на хълбок, но оръжието продължи да стърчи от нея.
— Спри, кучко, спри! — изпищя Кралицата.
Лемет се изправи, стисна с две ръце дръжката, застъпи бедрото на дъщеря си и натисна надолу като копие. Желязната корона на боздугана се вряза по-дълбоко във вътрешностите на Аурелия и тя задраска безпомощно с нокти по пода, обливайки плочите с кръвта си.
Читать дальше