Стефан Стефанов - Трубадур

Кралицата отново се извърна към мен. Триумфът струеше от студения й поглед.

— Ще ти дам възможност, менестреле. Този, който стои до теб, също претендира, че е музикант. Твърди още, че покорява женските сърца. Помниш ли? Също като теб. Видях ви колко сте умели с жените, и двамата. За музиката ви не копнея… задръжте си я. Остана само едно, мили мои, в които и двамата да сте добри…

Гримелор се извърна към мен и ме прониза с черните си очи. Не, глупако, не, та тя те манипулира! Ала той бе сляп за истината и глух за думите ми. Любовта му към Сабрина бе разпалила омразата му към мен.

— Дайте ми меч! — изкрещя той.

— Меч! — заповяда Кралицата на тъгата.

Откъм левия балкон блесна стомана и в нозете на Гримелор издрънча дълъг двуостър меч. Той сключи пръсти около ръкохватката му и се изправи. Размаха го около себе си, за да усети тежестта му. Острието описа смъртоносни фигури във въздуха, много по-истински от онези, създадени от Герго. Няколко секунди ми бяха достатъчни, за да преценя, че менестрелът не се е хвалил напразно с уменията си. Пред мен стоеше истински дуелист.

— Убий Трубадур и двамата с изгората ти сте свободни да си вървите — рече Кралицата. Е, това бе наистина подло. Избутах Надя настрана, за да са свободни ръцете ми и извадих своите оръжия.

— Не я слушай, Грим — опитах се да го разубедя, макар че погледът му бе красноречив. — Тя си играе с нас. Затворена е тук от цяла вечност и играта с чужди съдби е единственото й развлечение.

— С какво си по-различен ти? — отвърна ми менестрелът, посочвайки ме с меча. — Имаш сили, с които ние не можем да се похвалим и се държиш с нас, все едно сме просто част от плана ти да я прелъстиш!

Естествено, че имаше основание да смята така — бях му дал повод неведнъж. Как обаче да го убедя, че аз съм по-малкото зло? Не исках да се бия с него, особено на живот и смърт, но ми се налагаше. Моята дума срещу тази на Кралицата — тя му даваше всичко, от което имаше нужда, а аз дори не обещавах.

— Тя не е никаква кралица, Грим, просто един вампир заточен завинаги в този дворец! — опитах нов подход. — Сукуб, който смуче жертвите си без дори да ги докосва. Омаяла е те и е замъглила преценката ти! Прогледни, по дяволите, и престани да правиш глупости!

Той тръсна глава и изръмжа. За миг върхът на меча увисна към пода. В този миг Лемет стисна силно Сабрина и певицата изстена.

— Не ме карай да размисля, менестреле! — извика Кралицата. — Убий го!

Гримелор се огледа, с изопнато лице и подивял поглед, след което вдигна меча и пристъпи към мен. Дотук с приказките. Той замахна към мен, аз посрещнах удара с кинжал и отстъпих встрани от траекторията му, след което отново увеличих дистанцията помежду ни. Грим атакува отново, при това изключително умело — само фактът, че размахвах две оръжия ми помогна да отразя всичките му атаки, без да пострадам. Той зае нова нападателна поза на няколко крачки от мен.

— Последен шанс да размислиш, Гримелор — промълвих аз така тихо, че само той да ме чуе.

— Късно е вече за размисъл — отвърна глухо той и направи крачка напред. Мечът му отклони безупречно полетелия към него Близнак, а шията му пое меко втория. Гримелор ахна и посегна към уцелилото го острие. Аз се стрелнах към него, сграбчих дръжката, изтеглих със завъртане кинжала и застанах зад гърба му. Кръвта бликна със звук на въздишка и пръстите на Гримелор се вцепениха. Мечът издрънча тъжно на плочките. Аз сложих ръка на рамото на високия мъж и със съвсем леко побутване го накарах да падне на колене. С последни сили той извърна глава и погледна към Сабрина.

Певицата изкрещя отчаяно, когато тялото му се стовари по очи на пода. Поиска да се хвърли отгоре му, но ръката на Кралицата я задържа̀ като окови. Лемет ме изгледа студено как прибирам другия си кинжал, след което задърпа Сабрина нагоре по стълбите. Жената крещеше и се дърпаше, но крехката на вид девойка бе увила дългите руси коси около ръката си и я теглеше без никаква милост.

Аз понечих да ги последвам, но отвсякъде се спуснаха стражи и ми дадоха да разбера, че нямам работа в покоите на господарката им. Не бях чак толкова умел, че да надвия в открит бой две дузини здравеняци, които освен това пропускаха попаденията ми, ставайки безплътни. Бях изгубил поредния рунд срещу Кралицата на тъгата.

— Не мога да повярвам, че го уби, просто така, за една секунда — промълви Надя.

Десетина минути след като бях разпорил гърлото на Гримелор двамата седяхме в атриума, опрели гръб в коритото на фонтана. Малко преди това бях мярнал Кестейо — странният индианец ни подмина, без да ни обърне внимание, сякаш не само зениците му бяха изтрити, но и разсъдъкът. Вървеше, подобно на зомби, тръгнал да изпълнява задача, за която само той си знаеше.