Стефан Стефанов - Трубадур

Аз самият бях почнал да понасям по-леко присъствието на дребничката гимнастичка и вече дори не я режех, докато ми дърдори разни неща. Смехът й се оказа звънък и приятен за ухото, а аз винаги съм харесвал това у жените, които го имат. Сигурно под влиянието на виното, тя се нае да ни демонстрира сложни йога пози. Някои от тях изглеждаха направо невъзможни, сякаш невидима сила бе разкъсала тялото й на части и после го бе подредила по нов начин. Аз възторжено я аплодирах, а Гримелор дори се опита да пресъздаде едно от движенията и си удари главата в масата, което стана повод за още смях.

Постепенно певицата я налегна умора, тя се отпусна назад в прегръдките на Гримелор и затвори очи. Той погали косите й, след това остави чашата си, кимна ни и вдигна Сабрина на ръце, все едно бе дете.

— Може би е време да поспим — рече той. — Лека нощ.

Високият чернокос мъж излезе от стаята и понесе унасящата се в сън певица към съседното помещение. Ние с Надя останахме седнали на дивана.

Изведнъж само двамата, вече не ни беше смешно. Мълчахме и не знаехме какво да си кажем. Тогава Надя стана, духна свещите една по една и се върна при мен в мрака. Сложи длани на раменете ми и седна в скута ми. Усетих топлия й дъх, а след това и устните, които срещнаха моите. Трябваше и този път да я отблъсна, защото знаех, че всяка целувка през живота ми бе жестоко наказвана. В главата ми се бе загнездила Лемет с нейната прозрачна роба и наистина я желаех. В мен се притискаше обаче истинско и също красиво женско тяло, влажни и топли целувки обсипваха врата ми. Не биваше да си го позволявам, но го сторих — пръстите ми напипаха малките й гърди под потника, издърпаха презрамките и позволиха на зърната й да се вирнат настръхнали срещу мен. За останалото всеки може да се досети.

Тя се бе отпуснала върху мен и като че ли дремеше. Аз все така си седях, с ръце върху голото й дупе. Не съжалявах за нито една секунда — сексът си беше секс отвсякъде. По челото ми се стичаше капка пот, но не исках да вдигам ръцете си, за да я забърша — така си им беше добре.

Изведнъж чух стъпки и вратата се отвори с трясък. В стаята нахлуха Лемет и Кханел, следвани от Герго. Мъжете носеха свещници. Очите на Лемет се разтвориха широко, щом ни видя, а устните й се свиха.

— Ето, Ваше Величество, ето го истинският Трубадур! — извика белобрадият унгарец. — Кълнеше се, че ви желае, немееше пред красотата ви, поднесе ви цветя — и щом остана извън взора ви, се нахвърли на първата срещната!

— Ваше Вели… — започнах аз, но тя ме прекъсна с пронизителен вик:

— Млъкни!

Бе свила юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляваха. Дъхът й се учести, ноздрите й започнаха да се разтварят по-широко с всяко вдишване. Тя удари с юмрук по вратата и ударът изкънтя из притихналите коридори.

— Лъжец, всички сте просто лъжци! — изрече Лемет, задъхвайки се. — Бях повярвала, че сте различни!

— Ваше Величество, мога да обясня… — опитах отново аз, но тя вдигна ръка, за да ме скрие от очите си с длан и извърна лице.

— Не биваше да изневерявам на себе си! — рече Лемет, без да се обръща към никого от нас. — Кханел, доведете ми певицата. Със сладкия си глас тя заслужи вниманието ми.

Аз избутах ошашавената Надя на дивана до мен и се изправих, придърпвайки панталоните си. Уви, ако уменията ми да си създавам дрехи не бяха изчезнали в двореца, щеше да стане далеч по-бързо и лесно. Кханел понечи да застане между мен и Кралицата, но аз го изгледах с насмешка.

— Мислиш ли, че имаш някакви шансове? — попитах го и вдигнах един от кинжалите пред очите си.

— Остави го, Кханел — рече Кралицата и сложи ръка на рамото му. — Докато силата ми е с теб, той не ще успее да те нарани. Не си струва риска. Върви за певицата. Искам я сега!

Кханел изръмжа и се отдръпна.

— Стига с тази игра, Лемет — рекох аз.

Тя сякаш потрепери. Погледна ме не толкова с яд, колкото с подозрение.

— Откъде знаеш това име?

— От Кемюел — отвърнах аз. — Каза ми го, преди да го убия. Кемюел, твоят възлюбен серафим, умря от моята ръка. Дай ми това, което искам, и ще си свободна да напуснеш този затвор.

Беше ми писнало от игри. Бях се провалил в ролята си на прелъстител. Свалях картите на масата. Да видим какво щеше да ми отвърне пиклата. Тя обаче се засмя и потупа с пръст слепоочието си.

— Нищо не знаеш ти, Трубадур, нищо. Махни се от очите ми, преди да съм се ядосала.

Аз сграбчих ръцете й и я придърпах към себе си. Тя ахна, но не изгуби самообладание.

— Знам какво търсиш, но няма да го намериш насила! — усмихна ми се победоносно Кралицата. — Онзи глупак не ти ли каза и това? Опитай, ако искаш, обладай ме още тук и сега, на дивана до тази курва! Но вярвай ми, не ще получиш онова, което си очаквал!