Стефан Стефанов - Трубадур

Когато Герго приключи и се поклони, магията се отърси от нас и отново задишахме. Лемет се изправи, прекрачи през главата на индианеца и слезе от раменете му. Тя пристъпи между фигурите и прокара ръка през един трендафилов храст. Образът се разпадна на ситен прах и се стопи във въздуха. Кралицата изсумтя и с няколко резки движения на ръцете си унищожи всичко, създадено от художника. Той я гледаше вцепенен и не смееше да продума.

— Красиво, красиво, но тъжно… — промълви тя. — Всичко това бе фалшиво, скъпи ми артисте. Аз искам да видя истински цветя, но не мога да напусна пределите на този дворец…

Очаквах отнякъде да се появи страж, който да направи Герго на кайма, но това не се случи. Вместо това художникът търти да бяга и за нас остана само звукът от отдалечаващите му се стъпки.

— Този човек твори красиво, ала творенията му са само илюзии — рече ни Кралицата.

— А какво би била една песен, след като е само думи? — попита Сабрина.

— Зависи, зависи… — каза замислено Кралицата и пристъпи към нея. Беше с близо една глава по-ниска от певицата, но всяка нейна стъпка, всеки жест намекваше, че тя държи властта. Лемет погали Сабрина по лицето с опакото на дланта си и прокара ръката си надолу по шията й. Дланта й се спусна по гърдите й и тя сви пръсти около едната, карайки Сабрина да изохка.

— Песента, мила моя, може да стигне дълбоко. В думите има сила! Освен това — Лемет отпусна хватката си и пръстите й тръгнаха надолу по корема на певицата — можеш да извършиш с дела онова, за което пееш.

Когато ръката на Кралицата се спусна под корема на Сабрина, втората отстъпи назад и се блъсна в стоящия зад нея Гримелор. Тя го погледна, очаквайки го да се отмести, но той поклати глава.

— Пей. Бъди себе си.

— Не мога да пея просто така… Трябва ми атмосфера, трябва ми да се подготвя, за да дам най-доброто от мен — отговори Сабрина, възвръщайки си донякъде самообладанието.

Тя дори отново изпъчи гърди и кръстоса ръце отпред.

— Ваше Величество, аз пея най-добре при намалена светлина, с публика, която се е настанила удобно, сервират се изтънчени напитки, а във въздуха ухаят възбуждащи аромати — рече тя на Лемет. — Ако искате да усетите изпълнението ми така както трябва, ще изпълните това мое желание.

Кралицата изпъна нервно ръце до тялото си и я изгледа, леко приведена напред. Чудех се дали в главата й не се въртят остри брадви, докато накрая тя видимо не се успокои и не каза:

— Добре. Подготви гласа си. Ще те извикат, когато пригодят помещение за нуждите ти. Разочароваш ли ме обаче, ще си платиш за наглостта!

Тя махна на Кестейо да я последва и той стана и послушно тръгна подире й. В атриума останахме само ние четиримата. Гримелор потупа нежно певицата по ръката и се обърна към мен. Очаквах да ми каже нещо, не просто да ме зашлеви. Аз се окопитих бързо и инстинктивно посегнах към кинжала си, ала той отстъпи назад, бърз като змия и ми рече:

— Очаквах нещо повече от теб. Защо не се намеси?

— Защо да се намесвам? Тя само й се натискаше — отвърнах аз.

— Глупак! Натискала се е и с Кестейо, а виж го сега — един от тях! — продължи да ми се кара Гримелор. — Всички разбрахме, че си специален, и че само чрез теб можем да напуснем това проклето място, но това не означава, че трябва да ни оставиш да мрем като мухи заради прищевките й!

Все още се изкушавах да му забия един в мутрата или да му тегля ножа. Изненада ме Надя, която застана между нас с помирително вдигнати ръце. Тя бързо въртеше главата си тук към мен, ту към него, а дланите й се опряха в гърдите на всеки от нас.

— Не се карайте, това ще е пагубно за всички ни! — извика тя. — Сабрина ни спечели време. Следващото изпитание ще бъде за нея. Може би по време на нейното изпълнение на Трубадур ще му се отвори възможност да съблазни Кралицата!

Почувствах се засрамен. Тези хора — т.е. души на умрели хора — наистина се бореха, за да оцелеят. Бяха попаднали в непозната и враждебна среда, над която нямаха никаква власт. Аз, за разлика от тях, бях информиран и подготвен, превъзхождах ги във всичко и държах животите им в ръцете си. Наистина ли просто щях да гледам как Кралицата се гаври със Сабрина? Какви ли мисли минаваха през главата ми в онзи момент? Срамувах ли се сега, защото тогава се бях възбудил, вместо да обмислям как да измъкна Сабрина от неудобната ситуация? Пукаше ли ми изобщо за тези хора, или те бяха просто средството ми да спечеля вниманието на властната пикла?

— Ще намеря цветя — рекох аз. — Това със сигурност ще я впечатли.